Месни заговезни 2024 година се падат на 10 март. Този ден поставя началото на постите, предшестващи Великден и е последният ден, в който е разрешена консумацията на месо за постещите.
Месни заговезни - традиции и обичаи
Всяка година празникът се пада на различна дата, но винаги е 8 седмици преди Великден. Нарича се още Неделя Месопустна. На следващата седмица в неделя (17 март) започва Сирна Неделя или Сирница, когато на постещите е разрешено за последно да ядат животинска храна като сирене, яйца, млечни продукти, но задължително да изключат месото.
Трапезата на Месни Заговезни - тези 3 ястия са задължителни
Думата “заговезни” произхожда от глагола “заговявам”, което означава “започвам да постя”.
Ден преди Месни заговезни (9 март) се отбелязва Задушница, която предхожда Великденските пости, известна още като Месопустна Задушница. На този ден се отдава почит към паметта на починалите - ходи се гробщето, палят се свещи, прекадяват се гробовете с тамян, раздава се храна, която освен жито, включва ястия със сирене, яйца.
Тази седмица е последната, в която могат да се организират празненства и веселби преди започването на Великия пост.
Според вярванията седмиците, предхождащи Великден, трябва да се посветят не само на пречистването на тялото, но така и духа. Това включва въздържание не само от храна, но и от всякакви страсти, пороци и веселба.
В църковното богослужение на Месни заговезни се чете Евангелието и проповедта, като на християните се припомнят за последиците от греховността и възмездието, което всеки получава в отвъдния свят за греховете си. Богослужението призовава към проява на добродетелие и служене в помощ на ближния.
Вечерта се палят огньове (сиреници) и се прескачат. Символиката на този ритуал се свързва с прогонване на злото и пречистване на душата.
След изпълнението на този обичай и преди празничната вечеря младите семейства трябва да посетят родителите на булката и кумовете. Традицията повелява гостите да донесат обредна пита и вино, варена кокошка. Сирни заговезни е известен още като деня на прошката - по-младите молят за опрощение по-възрастните. Целта е след искане и даване на прошка, душата да се пречисти.
След това цялото семейство се събира на вечеря - това е последната богата трапеза, на която се консумират месни ястия преди дългите Великденски пости.
Друг обичай е връзване на люлки, на които и момите и ергените се люлеят за здраве. Този ритуал се изпълява в дните сряда, петък и неделя от Сирната седмица. Тогава отново се палят огньове - прескачат се за здраве, пеят се песни и се играят хора около тях. Това са и последние празненства, след които започва дългият великденски пост на 18 март. Постите приключват на 4 май.
