Теорията за гравитационното микролещиране произлиза от брилянтния ум на Алберт Айнщайн, който през 1936 г. успява да изчисли до каква степен гравитацията може да огъне звездната светлина.
Предсказанието на Айнщайн, което вече е потвърдено от НАСА
Дълбоко в съзвездието Лира съществувал забележителен феномен, маскиран като невъзможно астрономическо тяло, пише изданието ecoticias. Обект, наподобяващ „обърната планета“, който противоречи на законите на физиката, се оказа историческо астрономическо откритие. Това астрономическо явление, открито на 2600 светлинни години от Земята, е първата откривана някога двойна система със самолещи. Това потвърдждава предсказанието на Айнщайн от 1936 г. за гравитационно лещиране, като по този начин революционизира изучаването на двойните звездни системи отвъд познатата вселена.
Мисия до Марс още през 2026 г.: Интересно предложение от номинирания за шеф на НАСА
Интересното е, че теорията за гравитационното микролещиране произхожда от брилянтния ум на Алберт Айнщайн, който през 1936 г. изчислява до каква степен гравитацията може да огъне звездната светлина. В продължение на близо осем десетилетия моделът остава непроверен върху повтарящи се двойни звезди, докато откриването на KOI-3278 не променя всичко, предоставяйки на общността „първата повтаряща се гравитационна леща с период от 88,18 дни“.
Откритието е направено от Итън Круз, който в момента работи върху докторската си дисертация в Университета на Вашингтон, докато анализира данни от космическия телескоп Кеплер. Резултатът е точно обратният на ефекта на затъмняване, причинен от преминаването на планети пред звезда, известен като транзитен ефект.
НАСА прогнозира кога Слънцето може да превърне Земята в пустиня
Системата KOI-3278 се състои от две звезди, заключени в гравитационна борба, всяка от които е на около 70 милиона километра една от друга. Бялото джудже, макар и с размерите на Земята, има маса 200 000 пъти по-голяма от тази на Земята. Според Ерик Агол от Университета на Вашингтон, „гравитацията огъва пространството и времето, така че светлината всъщност се огъва, докато пътува към нас“.
Какво прави това откритие революционно в изучаването на двойните звездни системи? Типични събития на микролещиране се наблюдават между несвързани звезди, придружени от временни вариации в яркостта, които никога не се повтарят. Орбиталните периоди на KOI-3278 обаче осигуряват предвидими цикли на лещиране, случващи се на всеки 88 дни, което е безпрецедентно за изследователите, търсещи подробни наблюдения. Повторяемостта на гравитационното лещиране ще позволи на единични наблюдения точно да измерят звездните свойства.
Това, което прави обявеното откритие толкова специално, е не само ефектът на лещиране, но и потенциалът на системата да открива множество двойки от един и същи тип в съществуващи набори от данни. Фактът, че Круз е открил системата случайно, наистина предполага, че наборите от данни на Кеплер вероятно съдържат много повече самолещиращи се двойни звезди, считани преди за анормални.
Джон Грунсфелд, заместник-администратор на НАСА, казва: „Фактът, че тази двойна звездна система е само на около 10 милиона години и двата ѝ компонента току-що са се отделили, ще предостави ценна информация за процесите на звездообразуване.“
Важно е да се отбележи, че откритието потвърждава предсказание, направено през 1973 г., базирано на модели на звездна еволюция, като ясно демонстрира, че тези конфигурации са реални и съществуват във Вселената. „Обърнатата планета“, която накара теоретиците да се чудят, сега се превърна във врата към бъдещето на астрономическите наблюдения, признавайки, че най-големите открития често са скрити зад най-озадачаващите данни.
Ракетата на Безос "New Glenn" пое към Марс (ВИДЕО)
