Няма как да говорим за класиците в българската литература без да споменем Йордан Йовков. Поетът Иван Грозев му бил преподавател по литература и бил възхитен от уменията му. Пред всичките му съученици казва, че Йовков е истински писател, който притежава невероятна наблюдателност и жив, изразителен език. Времето недвусмислено доказва това прозрение на Грозев.
Началото
През 1880 на 9 ноември в с. Жеравна се ражда петото дете на Пена Бойчова и Стефан Йовков – Йордан.
Кой български писател измисля името Албена?
Жеравна е малко старопланинско селце, в което днес времето сякаш е спряло. По време на Българското Възраждане, 18-19 век, селото става търговско и културно средище. Къщите, построени през този период, все още съществуват. Къщата-музей на Йордан Йовков също може да се види. От Жеравна е и Сава Филаретов, виден възрожденец.
В началото малкият Йордан посещава даскалото в родното си село, а през 1895 г. в Котел завършва основно образование. През 1900 г. в София се дипломира в Първа мъжка гимназия. Реално там поетът Иван Грозев пророкува успешната му писателска кариера.
Малко след това е назначен за учител в с. Долен извор в Добруджа. Тази част от българската територия впоследствие се превръща в основна тема на разказите му и негова муза. Той е запленен от Добруджа и от хората, които населяват тази територия.
Йордан Йовков изкарва Школата за запасни офицери в Княжево през 1904 и започва обучението си в Софийския университет, в Юридическия факултет, но баща му умира и Йовков се връща в Долен извор. През годините до 1912 учителства в добруджанските села.
Първият роман на Йордан Йовков – между любовната история и острите социални исторически конфликти
През този период Йовков публикува 31 стихотворения в периодичния печат. През 1910 г той публикува първия си разказ „Овчарова жалба“ .
Войните
Йовков взима участие в Балканската и Междусъюзническата войни. През 1918 г. той се запознава с бъдещата си съпруга – Деспина Колева, с която се женят в Добрич в края на същата година. След Първата световна война писателят заедно със семейството си се мести във Варна, тъй като Добруджа преминава в територията на Румъния.
В периода 1913 – 1917 г. неговите творби са изцяло на военна тематика. Военните му разкази, издадени в два тома, го определят като един от най-значимите писатели хуманисти.
Минка от Добрич, която вдъхнови Йовковата "Българка"
Житейски несгоди
До 1927 г. животът на писателя е изпълнен с много премеждия, материални затруднения и несгоди. Най-плодотворни в творческо отношение се оказват 10-те години в края на живота на Йовков. Но в това време здравето му се влошава значително. Умира след усложнение след операция на 15 октомври 1937 г. в Пловдив.
Творбите му по неповторим начин засягат войните като огромно зло за човека, проблемите в българското село, нравственото израстване на човека и добротата.
Наследството
Йовков е обявен за майстор на късия разказ. 70 от книгите му са преведени на повече от 25 езика. Някои от произведенията му са издадени на повече от 37 езика. Някои го наричат учител по житейска мъдрост.
Цитати от "Албена" на Йордан Йовков
В творбите му непрекъснато се води битка за победа над грозното и злото в живота. Той постоянно търси красотата. Пренася ни в своя по-хармоничен и красив свят. Прави сивата действителност светла и интригуваща.
С произведенията си Йовков успява да покаже българската същност, да ни убеди, че добротата и красотата са единственият начин светът да стане по-красив и светъл.
