Руснаците намалиха наполовина спестяванията си на фона на бързо нарастващите разходи. От януари до юни 2026 г. делът на доходите, които гражданите на Руската федерация заделят като спестявания, е спаднал от 10% на 4,4%. Това следва от данни на Росстат, цитирани от популярната руска медия "Известия". Руската статистическа държавна агенция посочва, че спестяванията включват банкови депозити, ценни книжа, недвижими имоти и покупки на чуждестранна валута, като казва, че инфлацията сега е около 6%. А Руската централна банка окуражава - в периода 2017-2019 година руснаците спестявали по-малко, 3,9% от доходите си, през първото полугодие депозитите се увеличили с 1,1 трилиона рубли.
Междувременно през първата половина на 2026 година номиналният доход на руснаците се е увеличил със 7%, докато разходите са скочили с 13,7%.
След като си купят храна, лекарства, платят комунални услуги и покрият други основни разходи, на някои руснаци не им остават свободни пари за спестявания, казва Василий Кутин, директор дирекция "Анализи" в Инго Банк. За отделно семейство по-ниският процент на спестявания означава предимно по-малко резерв при неочаквани разходи - спешен ремонт, заболяване или временна загуба на доходи биха могли да ги принудят да вземат заем, отбеляза Екатерина Казак, главен изпълнителен директор на Ceberbird Fintech Group. Според нейните данни, дълговото бреме на домакинствата в началото на 2026 г. е било 9,1% от разполагаемия доход и вероятно само "отделни домакинства" изпитвали трудности.
И още - през първата половина на годината доходността по депозитите спадна, следвайки лихвения процент на Централната банка, а привлекателността на банковите продукти се влоши, отбеляза Валерия Попова, водещ анализатор в Rikom-Trust.
Още: Банкова паника в Русия: Хората теглят милиарди, Кремъл остава без пари за войната и уволнява банкери
Украинското селско стопанство страда
Украинските земеделски производители може да намалят реколтата с 20% през следващата година поради руските въздушни удари по черноморските пристанища. Евгений Осипов, изпълнителен директор на украинския земеделски холдинг "Кернел", сподели тази прогноза пред Bloomberg. Според него износът от черноморските пристанища през август е спаднал до по-малко от 10% от нивото в началото на годината.
"Основният въпрос е - какво ще правим следващата пролет за сеитбения сезон? Ако няма решение за износа, смятам, че Украйна ще намали производството и няма да засее около 20% от земята си. Това означава, че 12 милиона тона зърно няма да бъдат произведени", каза Осипов.
Той също така отбеляза, че производителите в момента са принудени да съхраняват реколтата си. Украинското министерство на земеделието обаче предупреди, че ако сегашните темпове на производство продължат, складовите съоръжения ще бъдат пълни изцяло до началото на ноември.
По-рано Тарас Висоцки, министър на аграрната политика и храните на Украйна, заяви, че преките загуби за селскостопанския сектор на страната тази година могат да възлязат между 1,5 милиарда и 3 милиарда долара. Той подчерта, че алтернативните маршрути за износ на зърно няма да достигнат необходимия капацитет до края на август и ще могат да покрият само 50-55% от обемите на пристанищата.
Още: Русия притиска Украйна с удари по зърното: Мащабите (ОБЗОР - ВИДЕО)
