Картината в селското стопанство - тютюнът намалява, отглеждаме все повече боб и леща

11563
Картината в селското стопанство - тютюнът намалява, отглеждаме все повече боб и леща
Снимка: Pixabay

Тютюнът ще остане само в едноименния роман на големия български писател Димитър Димов. Последните официални данни сочат, че славата на тази техническа култура е останала в миналото и тя все по-малко се отглежда у нас, предаде БГНЕС.

През целия XX век България е един от световните лидери по производство на висококачествени тютюни, като преди 9 септември 1944 г. той формира почти 60% от износа ни. В социалистическата епоха възходът на тютюна продължи, като приходите от него достигаха до 1,2 милиарда валутни лева от износ в средата на 80-те години, а страната ни беше на между 5-7 място в света по неговото производство.

Зам.-министър поема биопроизводството, плодовете, зеленчуците и картофите

Заместник-министър ще отговаря за биологичното производство. Негова отговорност ще са и производителите на плодове, зеленчуци и картофи...

Като цяло намаляват общите земеделски площи със засадена продукция, сочи годишният аграрен доклад за развитието на земеделието през 2018 г. на Министерството на земеделието и храните.

Най-осезаемо е намалението при засаждането на площи с тютюн, като ако през 2013 г. те са били 19 265 хектара, то през 2017 г. спадат почти двойно до 10 506 хектара.

Намаляват и площите, засети с пшеница /1 197 768 хектара през 2017 г. срещу 1 328 062 ха през 2013 г./, ечемик /138 122 ха през 2017 срещу 182 457 ха през 2013/; и царевица /461 085 през 2017 г. срещу 518 471 ха през 2013 г./.

Ръст има при насажденията на индустриални маслодайни култури /123 544 ха през 2013 г. срещу 181 067 през 2017 г./. Впечатляващ е ръстът на засаждането на грах, боб, леща, бакла, фасул и други варива, които за периода от 2013 до 2017 г. са отбелязали почти десетократен ръст – от 8 263 хектара преди 5 години, на 78 389 през миналата година.

Ръст има и в овощните насаждения, които от 66 824 хектара през 2013 г. нарастват до 84 320 през 2017 г.

Домашните прасета влизат в регистър

Засега ситуацията с болестта, поразяваща свинете по цял свят - африканската чума, у нас е спокойна. Има общо 27 случая при диви прасета...

Площите със селскостопанско значение намаляват, като за петгодишния период са по-малко с близо 34 хиляди хектара, а общо през 2017 г. са 5 224 402. Расте, обаче, броят на регистрираните земеделски стопани, които от 70 776 през 2013 г. достигат 93 012 души през 2017 г. Земеделските стопани у нас разполагат със 7443 трактора, с 3518 почвообработващи машини, и над 2500 фуражообработваща техника.

Продукцията от растениевъдството продължава да е водещ фактор в структурата на стойността на брутната продукция в селското стопанство за периода 2015-2017 г. Така през 2017 г. растениевъдството заема 68.3% от отрасъла, 23.1% дава продукцията от животновъдството, а селскостопанските услуги са на трето място с 5.8%.

През 2017 г. земеделците са вложили над 516 милиона лева в семена, посадъчен материал и фуражи. Реализирани са 99% от произведените плодове от реколтата през 2017. За търговската мрежа са насочени 46%, за преработвателната промишленост – 30,5%, а за собствена консумация – 3,3%.

Водещо място в производството на плодове заема Югоизточният район на страната – 27,4% от общото производство за годината, следван от Южен централен район с 22,4%, и Северен централен район с 19,9%. В Югоизточния район е съсредоточено производството на праскови (49,5%) и череши (42,0%), в Южния централен район – производството на круши (39,4%), ябълки (34,6%) и сливи и джанки (29,7%), а в Северния централен район са произведени 86,2% от кайсиите за страната.

Най-голям дял от общото производство на плодове през 2017 г. заемат сливите и джанките – 22,4%, следвани от черешите – 22%, ябълките – 20,4%, и прасковите и нектарините – 15,7%. Най-голям спад при производството се отбелязва на орехите, които намаляват с близо 30% само за две години.

Фермерите ще трябва да плащат данък "градушка"

Земеделският министър Румен Порожанов се отказа да събира отчисления от всички имуществени застраховки, за да пълни нов фонд за борба с...

При зеленчуците през 2017 г. най-голямо е производството на картофи – 227,8 хил. тона (27,4% от общото производство на зеленчуци), домати – 158,8 хил. тона (19,1%), дини – 108,1 хил. тона (13%) и пипер (сладък и лют) – 54,8 хил. тона (6,6%).

През 2017 г. се наблюдава намаление на броя на млечните крави и млечните овце-майки, съответно със 7,1% и с 3,3% спрямо предходната година. Производството на мляко през 2017 г. е в размер на 1 059 376 хил. литра, с 5% под нивото от предходната година.

Към края на 2017 г. общият брой свине в страната намалява с 3,8% на годишна база, до 593,2 хил. броя. Стопанствата, отглеждащи свине, общо са с 26,4% по-малко в сравнение с предходната година.

През 2016 и 2017 г. България е изнесла над 25 млн. литра вино, като най-много бутилки са изнесени за Полша – над 16.5 млн. литра.; а износът извън страни от ЕС е близо 6 млн. литра, като 3.650 млн. литра са изнесени в Русия. България е внесла над 6 млн. литра вина, като те са предимно от Италия и Испания.

През 2017 г. земеделското министерство е подпомогнало над 88 хил. бенефициенти с помощи за ликвидирането на болести по животните – с над 23.6 млн. лв. Най-голяма сума за помощ е била разпределена за помощ при „реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ – над 33 млн. лв.

Ще броят земеделските стопанства у нас, при отказ налагат глоби

Парламентът прие окончателно Законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г.. Законът урежда...

Риба

По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури през 2017 г. общият улов на риба и други водни организми от стопански риболов в страната намалява с 0,8% спрямо предходната година. Общият улов възлиза на 8 520.6 тона, от които 8 467,1 тона - в Черно море и 53,52 тона - в река Дунав. В сравнение с 2016 г., уловът в Черно море намалява с 0,9%, докато този в река Дунав нараства с 2,5%.

Според данни за вноса на риба и рибни продукти през 2017 г. България внася най-много замразена риба – 44% от общия внос, а на второ място се нареждат водните безгръбначни – 12.4%. Пресните и охладени риби съставят едва 9.9% от целия внос. Износът от България към други страни се съставя от 22.9% консервирани ракообразни и мекотели; 12.7% живи риби; мекотели – 24.7%, и пресни и охладени риби – 11.1%.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ИКОНОМИКА:

Европа има нужда от два нови атомни реактора на година

На първо четене: Отлага се пълната либерализация на пазара на ток

Къде са най-евтини бензинът и дизелът в България: Цените в седмицата 13.04-19.04.24

АПИ загуби дела за стотици милиони левове

Българите получават ползите от приемането на еврото още сега с tbi bank

eMAG пуска Genius абонамент в България с безплатна доставка и ексклузивни оферти

Подем при строителството в България и ЕС

Край няма: Нов завой в една от поръчките за високоскоростни влакове с пари от Плана за възстановяване

Огромна част от българите живеят в панелки от соца

Силно начало на годината за жилищния пазар в София

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com