Брутния вътрешен продукт (БВП) на Германия ще нарасне с 1,3 на сто през 2026 г., прогнозираха днес водещи икономически институти, предадоха ДПА и БТА. Въпреки това "германската икономика все още е на нестабилна основа", отчита Джералдин Дани-Кнедлик, анализатор в базирания в Берлин Германски институт за икономически изследвания (DIW), като допълва, че "тя ще се възстанови осезаемо през следващите две години. Предвид обаче продължаващите структурни слабости, този импулс няма да продължи".
Две години на свиване
Германският БВП се сви както през 2023 г., така и през 2024 г. на фона на висока инфлация, покачващи се цени на енергията, намаляващо търсене и засилена чуждестранна конкуренция.
Още: Недостигът на работна ръка в Германия ще се увеличи сериозно: Проучване
По-рано тази година икономиката преживя неочаквано леко възстановяване в началото на годината, като отчете ръст от 0,3 на сто през първото тримесечие, преди БВП да се свие отново с 0,3 на сто през периода април-юни.
За 2025 г. икономическите институти очакват БВП да нарасне с 0,2 на сто, ревизирано нагоре спрямо предишна прогноза през април за ръст от 0,1 на сто, тъй като новите ставки върху вноса от ЕС оказват забавящ ефект върху търговията с важния американски пазар.
През 2027 г. ръстът на БВП се очаква да достигне 1,4 на сто, като се очаква около 500 милиарда евро (586,7 милиарда долара) държавни заеми за финансиране на инвестиции в инфраструктура и опазване на климата през следващите 12 години да стимулират икономиката.
Икономическият растеж, воден главно от държавни инвестиции, прикрива структурните проблеми, пред които е изправена Германия, отчитат икономическите експерти, предупреждавайки, че средносрочните и дългосрочните перспективи за ръст може да се влошат в резултат на това.
Още: Бундесбанк изрази оптимизъм за германската икономика след реформите на Мерц
Търсенето на германски стоки в чужбина е особено слабо, отбелязаха те, което забавя дългосрочните перспективи, наред с "високите разходи за енергия и труд в международно сравнение, недостига на квалифицирани работници и по-нататъшния спад на конкурентоспособността".
Промишлените асоциации отдавна заявяват, че според тях се задават вътрешни проблеми, посочвайки бюрокрацията, високите разходи за енергия и липсата на дигитална инфраструктура, наред с нарастващите социалноосигурителни вноски и недостига на квалифицирани работници.
Институтите, сред които Германският институт за икономически изследвания, базираният в Мюнхен институт "Ифо" , Институтът за икономически проучвания в Хале (IWH), Институтът по въпросите на световната икономика в Кил (IfW Kiel) и Институтът за икономически изследвания "Лайбниц" (RWI), призоваха за широкообхватни реформи за осигуряване на растеж.
В прогнозата си те предупредиха да не се прилага държавна политика, например свързана с изменението на климата, която се отклонява от политиката на ЕС, за да не се натоварват допълнително предприятията.
Необходими са и реформи за стабилизиране на системата за социално подпомагане, включително вноски за федералното здравно осигуряване и пенсии, казаха те.
Експертите предложиха да се засилят стимулите, насърчаващи възрастните хора да работят по-дълго.
Правителството на Мерц, което встъпи в длъжност през май, определи рестартирането на най-голямата икономика в Европа като свой основен приоритет и обеща да осъществи редица реформи през следващите месеци, включително в системата за социално подпомагане.
