Българо-македонските отношения през 2025 г. нямаха особен напредък - почти никакъв. През изминалите 12 месеца югозападната ни съседка не вписа българите в своята конституция, с което за поредна година отложи поетия ангажимент пред Европа чрез така нареченото "френско предложение". Нещо повече – срещу вписването на българите беше внесена жалба в Македонския конституционен съд. През изминалите 365 дни нашите югозападни съседи не успяха и с лобизъм през евродепутата Томас Вайц да пробият в Европа, а последните заключения на Европейската комисия са, че страната още не е готова за ЕС.
Междувременно продължиха и атаките срещу македонските българи и през 2025 г. Въпреки всичко – България остана солидарна към своята съседка и при трагедията в Кочани не само помогна, но и скърбеше заедно със Северна Македония. Не може да не отбележим и движението за Коридор 8, което дойде чак в края на годината.
Докладът "Вайц"
Центалното събитие за годината в българо-македонските отношения безспорно беше докладът на евродепутата Томас Вайц, за което алармираха първоначално от ИТН, но българският парламент излезе с позиция срещу това в доклада да фигурират вековни македонски език и идентичност.
Имаше слухове, че евродепутати от партията на Виктор Орбан ще подкрепят Северна Македония, както и твърдения за лобизъм от страна на сепаратистката ОМО „Илинден“, но в крайна сметка през юли евродепутатите одобриха окончателния вариант на Годишния доклад за напредъка на Република Северна Македония по пътя към европейската интеграция на съседката ни. Именно трите най-големи партии в ЕП - Европейската народна партия (ЕНП), Прогресивен алианс на социалистите и демократите и "Обнови Европа" - постигнаха споразумение за отпадането на всички референции към “македонска идентичност” и “македонски език” в проектодоклада за напредъка на Северна Македония по пътя към еврочленство, които предизвикаха напрежение с България. ОЩЕ: Окончателно: Европарламентът одобри доклада за Северна Македония, "македонски език и идентичност" отпадат
На пленарното заседание на Европейския парламент (ЕП) в Страсбург текстът на проектодоклада в цялост получи подкрепата на 461 депутати, 121 бяха против, а 107 се въздържаха, като бяха отхвърлени предложенията за редакции на опозиционни групи.
През есента Европейската комисия прие годишния си пакет за разширяване на ЕС, в който представя цялостна оценка на напредъка, постигнат от страните кандидатки през последните 12 месеца. В доклада се посочва, че Северна Македония трябва така да приеме необходимите конституционни промени с оглед включването в конституцията на гражданите, които живеят в границите на държавата и са част от други народи, като например българите, както е посочено в заключенията на Съвета от юли 2022 г., които страната се ангажира да започне и да постигне", пише в доклада на ЕК за Скопие.
Това означава, че от Комисията отправят послание към правителството на Християн Мицкоски, че членството в ЕС ще се забави, ако българите не бъдат вписани в конституцията и правата им не бъдат гарантирани от основния закон в страната. Не е посочена ориентировъчна дата за евентуално бъдещо присъединяване, както е в много от случаите с останалите държави. ОЩЕ: ЕС с ясно условие пред Северна Македония: приемате българите в Конституцията, иначе няма да имате дори дата за членство
Жалбата в Конституционния съд
В края на юли бившият депутат и бивш председател на партия "Демократично обновление за Македония" (ДОМ) Лиляна Поповска обжалва в Македонския конституционен съд протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия с България, подписан на 17 юли 2022 г. в София. Тогава българският външен министър в оставка Теодора Генчовска и северномакедонският ѝ колега Буяр Османи като съпредседатели на комисията подписаха двустранен протокол, който всъщност ще е част от преговорните документи на Северна Македония за ЕС.
Става въпрос именно за вписването на българите в македонската конституция.
През август конституционният съд на Република Северна Македония образува дело по жалбата, но и до момента още не се е произнесъл. ОЩЕ: Път назад: В Северна Македония започна дело срещу вписването на българите в Конституцията
Снимка: iStock
Тормозът срещу българи
Не само, че българите не бяха вписани, но и през годината продължиха тормозът и нападенията срещу македонските българи.
Най-скандалният случай беше с журналистът и македонски българин Владимир Перев. Той се случи на 21 ноември 2025 г. и стана публично достояние, след като Перев разказа, че е бил вербално и физически нападнат от неизвестно лице на пазар в Скопие. Според Перев нападателят го е ударил с юмрук, счупил е очилата му и го е заплашвал заради българския му произход, като дори искал да бъде обесен.
Българското външно министерсто осъди нападението. От момента на нападението дипломатическата ни мисия му е оказала необходимото съдействие. Министър Георг Георгиев е разговарял лично с него по телефона и е подчертал, че България ще продължи да бъде негова опора в този труден момент.
Македонският премиер Християн Мицкоски заподозря хибридна атака от страна на България. ОЩЕ: Мицкоски обвини България в "инженерство" на инцидента с Перев
Заедно в трагедията: Кочани и българската помощ
На 16 март тази година фойерверки предизвикаха голям пожар в дискотека "Пулс" в северномакедонския град Кочани. Малката зала е била препълнена с млади хора, дошли да слушат и да се забавляват с любимата си група. По време на пожара загинаха 59 души. След това починаха още трима, а вокалистът на групата "ДНК" е 63-ата жертва.
Заради трагедията освен в Северна Македония – в България също имаше ден на траур.
Президентът Румен Радев, премиерът Росен Желязков, тогавашният председател на Народното събрание Наталия Киселова, лидери на партии и общественици изказаха съболезнования към югозападната ни съседка. След тежкия инцидент спонтанно стотици българи оставиха цветя пред посолството на Северна Македония и палеха свещи.
Страната ни беше първата, която предложи и не спести усилия да помогне на съседката си. България прие общо 14 ранени при пожара, които се лекуваха в лечебни заведения в София, Пловдив и Варна, а към момента някои от пострадалите вече са изписани. Междувременно стотици хора дариха кръв за нашите ранени събратя от Северна Македония.
Припомняме, че след помощта мило македонско писмо заради Кочани се появи в посолството ни в норвежката столица Осло. Писмото е залепено на входа на посолството от анонимен македонски гражданин, който изглежда е емигрант там, но е почувствал, че трябва да благодари на България.
Президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова каза в София, че е благодарила на българския държавен глава Румен Радев за помощта, която България е оказала на Скопие. ОЩЕ: "Винаги ще помним": Северна Македония благодари за спасяването на пострадали в пожара в Кочани
Движение за Коридор 8
През ноември имаше и напредък по отношение на Коридор 8. Тогава вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията на Република България Гроздан Караджов и вицепремиерът и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски подписаха Споразумение за подготовката, изграждането и експлоатацията на трансграничен железопътен тунел между двете държави
Трансграничният тунел е ключов елемент от транспортния коридор „Западни Балкани – Източно Средиземноморие“ и стратегическия Коридор VIII. Неговата реализация ще осигури липсващата железопътна свързаност между България и Република Северна Македония и ще подобри транспортния достъп между Черно море и Адриатика. ОЩЕ: България и Северна Македония подписват за жп тунел: Защо е важно да има такъв
