Със 125 гласа "за", 74 "против" и без "въздържали се" парламентът отхвърли ветото на президента Румен Радев върху приетите миналия месец промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Промените предвиждат всички сделки с активи на "Лукойл" да се извършват само след решение на Министерския съвет и одобрение от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС).
Ветото беше отхвърлено с гласовете на ГЕРБ, "ДПС-Ново начало", БСП, "Има такъв народ", групата на МЕЧ и трима независими депутати. Против отхвърлянето му гласуваха от "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ), "Възраждане", повечето представители на "Алианс за права и свободи" (АПС) и част от нечленуващите в групи.
В мотивите си президентът Радев беше посочил, че законът поставя Министерския съвет във функционална и оперативна зависимост от становище на ДАНС, което според него е противоконституционно. Още: "Времето е пропиляно": ПП-ДБ се оплакват, че енергийният министър не дава отговори за "Лукойл" (ВИДЕО)
Той подчерта, че агенцията няма право да участва в процеса на вземане на управленски решения, а ролята ѝ е консултативна и свързана със сигурността, не с икономическата политика.
Какво предвиждат поправките
Законът обхваща четирите дружества на "Лукойл" в България:
- "Лукойл Нефтохим Бургас" – единствената рафинерия в страната,
- веригата бензиностанции "Лукойл България",
- "Лукойл Ейвиейшън България",
- и "Състейнабъл енерджи съплай".
Според новите текстове всяка продажба на активи без одобрение от правителството ще се счита за нищожна. Целта, според управляващите, е да се гарантира, че евентуални сделки по прехвърляне на собственост ще бъдат в съответствие с националната сигурност и санкционния режим на САЩ. Още: Борисов намира логика в одържавяване на "Лукойл" (ВИДЕО)
Промените бяха приети в спешен порядък след като Вашингтон въведе санкции срещу ръководители и структури, свързани с руската петролна компания "Лукойл", заради финансиране на руската военна машина.
Според правителствени източници България има срок до 21 ноември, за да предложи механизъм, който да гарантира, че активите на компанията у нас няма да попаднат под ударите на вторични санкции.
"Лукойл Нефтохим Бургас" осигурява около една трета от горивата на вътрешния пазар, а внезапно прекъсване на операциите ѝ би имало сериозен икономически ефект. Затова властите търсят начин за контролирано преструктуриране или промяна в собствеността, без да се допусне блокиране на доставките или заплаха за енергийната сигурност.
"Пеевски получава правото да решава"
Депутатите от ПП-ДБ и "Възраждане" гласуваха "против", като предупредиха, че законът на практика дава решаваща власт на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, "тъй като ръководството на ДАНС е под негов политически контрол". Още: Собственикът на Gunvor Group: Сделката ни ще сложи край на руския контрол върху "Лукойл"
"С този закон ДАНС се превръща в орган, който може да блокира или разреши всяка сделка. Това не е защита на държавния интерес, а узаконяване на политическо влияние върху икономиката," заявиха от опозицията.
От управляващите пък защитиха решението с аргумента, че държавата трябва да има последната дума по стратегически сделки, свързани с националната сигурност и международните ангажименти на България.
