Ивомир - историкът, който разказа накратко 250 значими български исторически събития

Как ти хрумна да напишеш тази книга?

Идеята за написването на книгата е по-скоро колективна, отколкото изцяло моя. Екипът на издателство „Българска история“ многократно е получавал запитвания от читатели за създаването на подобен труд, който да събира в себе си цялата родна история в компактен обем. Тъй като това желание на хората пряко кореспондира с нашите разбирания за нуждата от писане по достъпен за широката аудитория начин, ние се заехме да обсъдим под каква форма би било най-подходящо да подготвим съответното издание. Така се спряхме на идеята за разглеждане на българската история под формата на отделните събития, които я изграждат.

Каква част от тези важни факти не знаем?

Трудно е да се каже каква част от тези 250 събития са неизвестни за широката аудитория. Всеки човек има своите специфични интереси и често непознатото за едни е добре изучен факт за други. Тъй като сме се постарали да представим най-показателните за хода на родната история събития, смятам, че читателят е чувал за повечето от тях, макар и да не е запознат в детайли с всички. Естествено в изданието намират място и някои не дотам известни теми, така че със сигурност човек би намерил нещо ново и непознато.

Добро ли ни е обучението по история, като се налага да си припомняме тези исторически дати?

Историята не прави изключение от останалите учебни дисциплини и също като тях страда от общите проблеми на образователната ни система. Няма да навлизам в детайли за същината им, а вместо това бих казал, че познанията ни по предмет като историята имат много общо с личността на учителя. Познавам мнозина добри и мотивирани преподаватели по история, които успяват да запалят интереса на учениците и да им предадат качествено своите познания. Ясно ми е също така, че не навсякъде има такива, а предадено по неподходящ начин, родното минало от интересна и увлекателна тема лесно може да се превърне в отегчителна и напрягаща. От гледна точка на нуждата да си припомняме дадени исторически събития и дати, то дори при добро и качествено обучение човек би имал подобна потребност. Като всяка сфера на познанието и при нея фактите се забравят, ако периодично не прочитаме или не слушаме по нещо за тях.    

Труден ли беше процесът по написването?

Процесът по написването на всяка книга крие своите специфични трудности. В този случай най-големите бяха свързани с вместването в определения обем. Тъй като си поставихме за задача максимално съкратеното и прегледно представяне на събитията, се наложи всяко от тях да бъде в размер на една страница, макар някои да са толкова сложни и многопластови, че сами по себе си да заслужават цяла книга. Многократно ми се наложи да коригирам вече завършените теми и да умувам как да съкратя дадена част, за да запазя същината и най-значимото от нея. В същото време желанието ми бе да избягам от напълно опростеното телеграфно представяне на основните моменти, а да опиша всяко събитие в цялата му пълнотата, така че да се разберат добре неговите предпоставки, протичане и значение. Друга трудност съставляваше огромният хронологичен обхват на книгата. Преминаването от една епоха в друга налага използването и доброто познаване на различни източници и издания за всяка една от тях.  

Как подбра точно тези събития?

Основата идея при подбора на събитията беше равномерното представяне на всички етапи от българската история. В противен случай – при желание да представим най-значимите събития, рискувахме лесно да изместим фокуса на книгата към новата и съвременна история, тъй като от тези периоди имаме най-много и добре документирани известия. В същото време споменатите епохи са с продължителност от едва близо век и половина и би било несправедливо да пренебрегнем другите близо единадесет и половина века за сметка на тях. Така след като определихме общия брой на събитията от 250 ги разпределихме в три условни периода, които нарекохме „Българската държава през Средните векове“, „Българските земи под османска власт“ и „България от Освобождението до зората на демократичните промени“. Впоследствие избрахме сравнително сходен брой теми във всяка категория, които подбрахме според тяхната роля за разбирането на цялостния процес на протичане и развитие на българската история.

Лично твоето най-забележимо събитие в българската история кое е?

Всяко едно събитие е забележително по свой собствен начин и е трудно е да се отличи едно единствено. Ако все пак трябва да избирам, на челно бих поставил приемането на християнството в България при княз Борис I през 864 г. С утвърждаването на религията е направена ключова стъпка за възприемането и развитието на познатата ни българска култура, единението на всички поданици на държавата и изграждането на цялостния ѝ облик. В следващите векове именно християнската вяра ще се превърне в един от стожерите на българщината и ще окаже ключово значение за историческото дълголетие на нашия народ и възможността му да преживее редица трудности и перипетии, запазвайки своята идентичност.

Би ли направил втора част на по-малко известни славни наши събития?

Все още не съм мислил за продължение или втора част на книгата. Към момента съм фокусиран върху завършването на петата детска книга от поредицата за български владели, която е посветена на Крум.  

Ще правиш ли турне на книгата?

Не съм предвидил турне на книгата към днешна дата, така че по-скоро бих отговорил с не, но не изключвам изцяло възможността да направя такова в бъдеще.

Откъде може да се закупи тя?

Книгата може да се закупи от онлайн магазина на „Българска история“ и от всички по-големи вериги книжарници в страната.