Докато политици и експерти дебатират за законодателна забрана на социалните мрежи за деца, един 18-годишен ученик вече е взел своето решение. Историята на Богомил Грозданов е огледало на проблема, който държавата се опитва да реши със закон – тихата, но всепоглъщаща зависимост към безкрайния поток от кратки видеа, която краде време, концентрация и дори емоции.
Още: Как Гърция изпревари всички: държава и родители заедно забраняват социалните мрежи за деца
Богомил Грозданов е в 12-ти клас. На прага на зрелостта, той води битка, непозната за поколенията преди него – битката за собственото си внимание. Той е един от хилядите млади хора, за които "скролването" е станало рефлекс, а известията – постоянен фон на ежедневието. Но за разлика от мнозина, той осъзнава цената.
"Хем знам колко е зле, хем в същото време, като застана пред телефона, започва едно безспирно скролване и много, много е трудно да се отлепиш и да свършиш някоя полезна задача", признава открито той пред Actualno.com.
Това осъзнаване го тласка към радикална стъпка. Богомил изтрива своя акаунт в TikTok и води постоянна борба с желанието да прекарва часове в Instagram. Мотивът му не е продиктуван от родителска забрана или училищно правило, а от личен опит. "Точно това, че много ми взима от времето и концентрацията. По-лесно е изцяло да го премахна, отколкото да седи и да ме изкушава", обяснява той.
Неговата лична история е най-точният портрет на проблема, който разпали горещия дебат за нуждата от държавна намеса. Предложението за забрана на достъпа до социални мрежи за деца под 15 години среща както яростна подкрепа, така и скептицизъм, но всички са обединени около едно – проблем има, и той е сериозен.
ОЩЕ: Ще проработи ли забраната на социалните мрежи за деца под 15 години?
Гласът на институциите: "Категорично ДА на забраната"
Диян Стаматов, директор на столичното 119-то училище и председател на Съюза на директорите в средното образование, е сред най-твърдите поддръжници на идеята. Той разкрива, че организацията му е поискала ограничаване на TikTok и други платформи за ученици до 16 години още преди година, провокирана от реални инциденти.
"Имахме няколко случая, които са в резултат на отрицателни предизвикателства в TikTok. Това беше инициативата да подема тази вълна", споделя Стринадков. За него децата са "непораснали хора, които трябва да имат максимална възможност за концентрация". Според него, няма ученик, който днес да не е "навлизащ в зоната на зависимостта от мобилното устройство".
Директорът е категоричен, че контролът трябва да съществува, дори и да липсва в семейна среда. "Дори и да нямат контролирана от родителите среда, тя да е контролирана от държавата с оглед на тяхното осъзнаване и израстване", заявява той.
ОЩЕ: Забрана за ползване на социални мрежи за деца под 15 г.: Нова идея на МОН
Родителският контрол – ключът към решението?
Въпреки силната подкрепа за законови мерки, всички са наясно, че без участието на родителите всяка забрана би била неефективна. Станислава Величкова, учител и майка на две дъщери, е "изцяло за идеята", но подчертава, че законът не може да замести семейната отговорност.
"Законът няма да е достатъчен. Родителят трябва да присъства активно, защото едно дете на телефона не прави разлика дали е седяло 10 минути, 20 минути, или се е изнизал един час", казва тя. Величкова активно следи времето пред екрана на децата си и приложенията, които използват, но признава, че това е ежедневна борба.
Тя, подобно на Богомил, забелязва не само загубата на време, но и емоционалното отражение. "Забелязвала съм промяна – едно натъжаване или потиснато настроение, а след това пък прекалена превъзбуденост, в зависимост от това какво са гледали. Това отнема часове, които няма да се върнат", споделя тя.
Директорът Стаматов отива дори по-далеч, като заявява, че почти всички случаи на злоупотреба стават със знанието на възрастните: "Всички случаи са със знанието на родителите им, защото това е устройство, което е първо закупено от тях".
ОЩЕ: Дания планира да забрани социалните мрежи за лица под 15 години
Отвъд закона: Личната отговорност
Докато обществото търси решение в законови текстове и механизми за контрол, историята на Богомил Грозданов показва, че най-силната регулация идва отвътре. Неговият осъзнат избор да "изключи" шума на социалните мрежи е акт на самосъхранение, който не чака държавна намеса.
Неговият разказ не е просто статистика, а жив пример за дилемата, пред която са изправени милиони млади хора – удобството на дигиталното забавление срещу реалната цена, която плащат за него. Дали една законова забрана ще успее там, където волята и родителският контрол често се провалят, предстои да видим. Но дотогава, личната битка на зрелостници като Богомил остава най-важният фронт във войната за вниманието на следващото поколение.
ОЩЕ: Дигитална детоксикация за намаляване на стреса? Парадоксално, но учените казват, че тя не работи
