България подписа споразумение с Украйна за Болградската гимназия "Георги Сава Раковски", основана през 1858 година. Това се случи по време на посещението на служебния премиер Андрей Гюров и редица министри в Киев. Благодарение на това, българската общност в Украйна ще продължи да учи на български език.
Именно изучаването на родния им език бе основен акцент, който нашите сънародници поставиха в разговорите си с премиера. „Не правим разлика между българските граждани, които живеят в родината и тези навън. Затова е важно да чуем и разберем Вашите проблеми“, заяви министър-председателят Андрей Гюров на среща с представители на дружество "Родолюбие-проф. Иван Стоянов", Дружеството за приятелство Украйна-България, Кировоградска областна организация на българите ("Нашите хора"), представители на град Измаил, както и българи, работещи в представителства на международни институции в Украйна. Домакин на срещата беше българското посолство в Киев, ръководено от г-жа Елена Ованезова.
Още: Военно споразумение и пари за оръжие за Украйна: Резултатът от визитата на Гюров в Киев (ВИДЕО)
Всичко, което правим като служебно правителство и редовно управление, трябва да се отрази на българските граждани без значение къде живеят. Нашата цел е да дадем спокойствие в тази динамична среда с две войни, поредица от избори, каза премиерът. Той изтъкна очакванията към служебното правителство за провеждането на честни избори. Ако го постигнем, това ще бъде добра основа, над която да надграждаме, убеден е министър-председателят.
Повече за Болградската гимназия
Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ е първата българска гимназия от Възраждането. Въпросът за българско средно училище в Бесарабия е поставен от бесарабските българи пред руската администрация от средата на 40-те години, но не получава развитие, заради руската политика за създаване на централизирана образователна система. Развитието му става възможно след Кримската война, когато Болград с около 40 български колонии е присъединен към Молдова.
През януари 1858 година делегация на българските колонии представя в столицата Яш подписка за откриване на училището на княз Никола Конаки-Богориди, самият той от български произход. Съдействие им оказва и Георги Раковски, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст. Така на 28 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаването на Бълградско централно училище, която подробно урежда неговия статут, финансиране и управление. То трябва да е достъпно както за българските преселници, така и за всички други желаещи да учат там, независимо от материалното им положение, при условие, че са православни, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език.
Още: Реакторите от АЕЦ "Белене" за Украйна: Андрей Гюров с отговор от Киев
Грамотата прокламира, че преподаването в началните училища в колониите ще става на преобладаващия език в съответното селище – български или румънски. Тя определя източници за финансиране на училището и начинът на неговото управление – от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.
Болгарското централно училище „Свети Кирил и Методий“ е тържествено открито на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението трябва да става в две степени – тригодишен първи етап за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава възможност за постъпване във висше училище. Класовете са създавани постепенно през годините, като последният 7-и клас е създаден през 1865 година.
Тълкувайки широко учредителния хрисовул на училището, неговото настоятелство се опитва да наложи обучението на български език и в 25-те начални училища в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава за инспектор на начални училища революционера Павел Грамадов, който, заедно с директора на училището Димитър Мутев, обикалят селата в кампания за откриване на нови училища и промени в методиката на обучение в съществуващите. Това предизвиква конфликт с румънските власти, които смятат, че настоятелството е превишило правата си.
Още: Украйна благодари на България, Андрей Гюров със силни послания в Киев (СНИМКИ)
През следващите години ръководството на училището е в постоянни конфликти с администрацията, която се опитва да интегрира гимназията в румънската образователна система. Местните и централни власти предприемат многократни опити да разширят преподаването на румънски език и да въведат румънските програми по предмети като история. През 1876 година министерството на просветата изработва напълно нова учебна програма, заимствана от румънските училища с изключение на няколко предмета, като български език, но нейното въвеждане е осуетено от започналата Руско-турска война.
През 1861 година Болградската гимназия създава своя собствена печатница, която функционира до 1878 година. В нея са отпечатани повече от 70 книги, главно учебници и учебни помагала, използвани в много български училища. Там се печатат и различни брошури и периодични издания, като „Общ труд“ и открито политическия „Български глас“. От печатницата на Болградската гимназия излизат и първите издания на няколко художествени книги, като „Ловчанският владика“ на Теодосий Икономов и „Изгубена Станка“ на Илия Блъсков.
След възстановяването на руската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се засилват процесите на русификация. В края на XX век възстановяването на статута на Болградската гимназия става на 24 август 1993 г., което има значение за цялата българска диаспора. Гимназията е едно от най-престижните учебни заведение в Южна Украйна, където задълбочено се изучава български език и литература, история и култура на българския народ. Съгласно постановление от 5 април 1999 г. на Кабинета на министрите на Украйна, на Болградската гимназия е присвоено името на Георги С. Раковски. През 2001 г. се подписва протокол между България и Украйна за Болградската гимназия „Георги С. Раковски“.
Редица видни български политици, военни дейци и учени от Бесарабия са завършили Болградската гимназия. Сред тях личат имената на Александър Малинов (1867-1938) – български политик, премиер на България; Ангел Кънчев (1850-1872) – български революционер и национален герой; Георги Сгурев (1857-1941) – юрист, министър на правосъдието в правителството на Константин Стоилов; Георги Тодоров (1858-1934) – български генерал; Данаил Николаев (1852-1942) – български генерал; Димитър Греков (1847-1911) – български политик, министър в няколко български правителства; Иван Колев (1861-1917) – български генерал; Иван Салабашев (1853-1924) – български политик; Йов Титоров (1854-1924) – български политик, министър в няколко български правителства; Олимпий Панов (1852-1887) – български военен деец; Порфирий Стаматов (1840-1935) – юрист, министър на правосъдието в правителството на руския генерал Казимир Ернрот; Александър Теодоров-Балан – академик, първи ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Димитър Агура (1849-1911) – историк, академик, три пъти ректор на СУ „Св. Климент Охридски“; Иван Вулпе (1876-1929) – оперен певец.
