Днес българското училище страда от прекомерна либерализация, отстъпление от възпитателната функция и липса на доверие към учителя. В системата все по-често липсват граници, последици и усещане за отговорност. Училищният правилник често се възприема като препоръка, а не като норма. Учителят е оставен сам между агресията, административния натиск и общественото недоверие.
Това пише в открито писмо на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" до новия министър на образованието и науката проф. Георги Вълчев.
"Ние от Синдиката се обръщаме към Вас в момент, в който българското образование се нуждае не от поредната козметична реформа, а от ясна и смела държавна воля, последователност и смелост за промяна. Данните на ОИСР, Европейската комисия и националните анализи показват тревожна картина: отслабващи базови умения, задълбочаващи се неравенства, недостиг на учители, ерозия на дисциплината и все по-голямо разминаване между училището, обществото и нуждите на работодателите. И това вече не е само статистика, а реалната ситуация, която резонира във всяка класна стая", пише в писмото.
Още: Нов опит религията да се вкара в училище, новият министър е настроен позитивно (ВИДЕО)
От Синдикат "Образование" са категорични, че без връщане на възпитанието, дисциплината, уважението към правилата, авторитета на учителя и без реално облекчаване на претоварването на учители и ученици, всяка реформа ще остане формална и без обществен резултат.
"Учителят е принуден непрекъснато да се оправдава"
Синдикат "Образование" смята, че една от най-опасните деформации в българското училище е превръщането на част от родителите в инструмент за натиск над учителя и ръководството.
"Под претекста за „права“, „демократичност“ и „модерно родителство“ все по-често се подкопават дисциплината, училищният правилник и авторитетът на педагогическите специалисти. Учителят е поставен в абсурдната ситуация непрекъснато да се оправдава за оценки, санкции и изисквания, докато ученикът все по-рядко носи отговорност за собственото си поведение. Това криворазбрано модериране на образователния процес от родители, социални мрежи и външен натиск създаде поколение, което все по-трудно приема правила, граници и усилие. Училището не може да функционира като „клиентска услуга“, в която родителят е потребител, а учителят е длъжен да угажда, за да избегне скандал или жалба", смятат от синдиката.
Според тях неправителствени организации все по-често се опитват да диктуват политики, ценности и модели на поведение в образователната система без реална педагогическа експертиза и отговорност за последствията.
"Българското образование няма нужда от идеологически експерименти и външна комерсия, а от стабилност, ясни правила, възпитание и уважение към институцията „учител“. Държавата и МОН трябва незабавно до върнат центъра на образователната политика в училището, да я формират с учители, а не с депутати! И не под диктата на шумния натиск на социални мрежи, активистки кампании и либерални обществени послания!", пише в писмото
От Синдикат "Образование" настояват за дълбока промяна във философията на системата.
"Българското образование трябва да се върне към знанието, възпитанието, дисциплината, добродетелите и ясните правила. Нека оценим компонента възпитание и въведем оценка! И нека научим обществото, чрез училището да се държи като демократично общество, защото без ред няма качество, без уважение няма авторитет, а без авторитет няма образование", категорични са от синдиката.
Източник: iStock
Още: Петиция иска децата да учат само българска литература
Исканията
В писмото са посочени и конкретни искания за реформи в училищното образование:
"Първият голям въпрос е въпросът за учителя. Държавата не може да очаква високи резултати от система, в която професията продължава да губи престиж, сигурност и млади кадри. Необходима е законова гаранция за учителско възнаграждение, обвързано със средната брутна работна заплата в страната. Ангажиментът за поне 125% от СБРЗ не се възприема като реално постигнат, а обществото вече вижда, че без значително по-висок стандарт на заплащане професията няма да бъде привлекателна за младите хора. Затова настояваме за законови механизми, които да гарантират устойчиво увеличение и предвидима доходна политика за всички педагогически специалисти. Но заедно с това трябва да освободим българския учител от всички дейности, които го превръщат в „специалист по всичко“, и да го върнем на учениците!
Вторият въпрос е свързан с началния етап и реалното усвояване на знания. Българското училище не може повече механично и на бърза скорост да превежда учениците през целия начален етап, при явни езикови, образователни и социални дефицити. Нужно е възстановяване на повтаряне на клас в началния етап при езикови и социални неумения, защото ранният компромис днес се превръща неграмотност и арогантност утре.
Още: Учебният материал да бъде намален с 35% сега, а не през 2029 г.: Учителският синдикат с ново искане
Същевременно Синдикат „Образование“ продължава да настоява за отпадане на НВО след IV и X клас, които се превръщат в статистически упражнения без реална педагогическа стойност. Българските ученици и учители имат нужда от повече време за учене, упражнения и развитие, а не от непрекъснато производство на външни оценявания, които увеличават напрежението, без да решават системните проблеми!
Необходима е и цялостна промяна в учебното съдържание и графика. Българските ученици са претоварени с информация, а учителите са принудени да „препускат“ през материал, който често не съответства на възрастовите особености и реалните потребности на децата. Нужно е по-малко съдържание, по-малко административна тежест, по-ясни приоритети и по-човешки учебен календар, особено за малките ученици. Повече часове означават по-малко знание. Качеството не се постига с изтощение!
Днес учителят е едновременно педагог, психолог, социален работник, кризисен медиатор и чиновник. Това води до масово професионално прегаряне. Политиката за борбата срещу бърнаут и формиране на резилиънс е в зародиш. Затова поставяме и въпроса за статута на учителския труд. Ако държавата не е готова да приеме втора категория труд за учителите, тя е длъжна да изгради реални компенсаторни механизми: намаляване на натоварването с възрастта, една година време за възстановяване и квалификация, популяризиране и надграждане на „Стрес портала“ на МОН и др."
От синдиката мотивират своите искания.
Още: В училище се учи материал за студенти 3 курс: Министърът обяви кога ще се олекотят учебните програми
"Никой работодател на света не търси "разглезени" работници, хора без навици, дисциплина, добродетели и отговорност. Никое общество не изгражда бъдеще чрез отказ от правила. Страхът от неуспех трябва да отстъпи място на доверието към учителя. Учителят трябва отново да бъде морален и обществен авторитет, а не "специалист" под непрекъснат натиск. Българското образование има нужда не от още думи, а от посока", пише още в писмото.
