Трябва да върнем системата на висшето образование към 1990 г. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев по време на национална среща на тема „Проблеми и перспективи пред висшето образование у нас“ в Народното събрание.
Още: Теодосий Теодосиев: Пълна забрана на телефоните в училище
Още: Обявяват конкурс за директори на 35 столични училища
По думите на министър Вълчев оценката показва, че висшите училища са силни в професионалните направления, по които са обучавали през 1990 г, защото е инвестирано в материална база.
„Доминиращата политика през следващите години и десетилетия не трябва да бъде разширяване на профилите, а да се инвестира в силните професионални направления. Да, системата на висшето образование има и регионално измерение, но картата е създадена да бъде национална. Студентите са пълнолетни, те могат да живеят на друго място и да пътуват, за разлика от малките ученици“, каза министърът.
„Като говорим за стратегия на висшето образование, трябва да имаме предвид, че системата е съставена от автономни институции“, каза министър Вълчев. По думите му тези самостоятелни стратегии на развитие са довели до това, че в Северен централен район има четири висши училища, които обучават по професионално направление „Икономика“.
Още: Отговорите на външното оценяване за 10. клас по български език и литература за 2025 г.
Още: Десетокласниците разсъждаваха върху "Странник" на Христо Ботев на матурата по БЕЛ
Промените в Закона за висшето образование ще включват изменения, свързани с акредитацията и управлението на висшите училища, допълни още той.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Важен ден за десетокласниците - явяват се на матура по БЕЛ
Още: Десетокласниците се явяват на матура по БЕЛ и математика
По думите му идеята е акредитацията да бъде по-ефективна да отнема по-малко време, но в същото време да дава по-голяма отлика. Министър Вълчев уточни, че към момента акредитационната оценка все по-малко казва колко едно училище е по-добро от друго.
„Със сигурност ще включа промени в частта управление на висшите училища. Вероятно ще приемем и предложението за договори за управление на ректорите, но все още предстоят дискусии. В началото сме и в най-добрия случай по средата на тези дискусии, а тези договори имат за цел да ги направят по-отговорни към развитието на висшето училища. Със сигурност ще говорим извън закона за общи стратегии, тъй като развитието на висшето образование е развитие на отделните висши училища“, допълни министърът.
По думите му със сигурност ще се говори за включване в европейски университетски мрежи. Според него българските висши училища ще бъдат разпознаваеми на международния и все по-глобализиращ се образователен пазар, ако успеят да се свържат по подходящ начин.
Още: Фармация ще може да се учи и в Бургас, решиха депутатите
Още: Вашето училище в София - ще се влюбите в "Свети Наум": От 1-ви до 7-ми клас, от 8-ми до 12-ти клас
„Със сигурност ще говорим за интензифициране на системата на научните изследвания, тъй като българските висши училища ще бъдат такива, ако имат научни изследвания. В противен случай ще бъдат просто училища или гимназии“, коментира Вълчев.
Във връзка с обявените от председателя на Комисията по образование Милена Дамянова предложения за активно участие на работодателите в учебния процес, министърът коментира, че това е инициатива на народните представители.
По отношение на финансирането на университетите министър Вълчев заяви, че системата на висшето образование има четири ключови подсистеми. „Това са управлението на висшите училища, акредитацията, финансирането и развитието на академичния състав. За последните две можем да кажем, че бяха направени промени. Неотдавна бяха приети промените в Закона за развитие на академичния състав, които търсят по-добрия баланс между единни критерии и децентрализация на присъждането на научни звания. По отношение на финансирането, такива промени бяха приети през 2016 г. В резултат на това ние започнахме политика за преструктуриране на приема и на финансирането. Днес, това което можем да кажем, че средствата, които се разпределят въз основа на комплексна оценка за качество и реализация, са близо 40 %. Приемът в професионално направление „Администрация и управление“ беше намален с 60%, в „Икономика“ с 50 %, а в същото време беше стимулиран приемът в така наречените приоритетни професионални направления“, каза той и отбеляза, че това са педагогическите, инженерно-техническите, аграрните науки и природо-математическите науки. Министър Вълчев посочи, че там е най-остър недостигът на кадри, предаде Фокус.
Той поясни, че преструктирането на финансирането се прави последователно. По думите му може би трябва да се направят още промени. "Можем да очакваме в тези професионални направления, където имаме най-ниско търсене на висше образование в момента, най-висок бъдещ ръст на доходите", каза Вълчев и заяви, че МОН се опитва да отговори на потребностите на пазара на труда, но и отделните сфери в него трябва да направят така, че да задържат специалистите.
