Едно е ясно: Тръмп вече няма да може да твърди, че военният конфликт в Украйна е "войната на Байдън", пише Un Herd. Сега това е и негова война. Американският президент обеща да прекрати бойните действия между Украйна и Русия възможно най-скоро, но няколко месеца по-късно администрацията му обяви, че САЩ се готвят да се откажат от така наречената „совалка“ - дипломация между двете страни. Миналата седмица говорителката на Държавния департамент Тами Брус потвърди, че САЩ вече няма да действат като посредник в преговорите, ако преценят, че няма смисъл. Според нея, при това положение всички въпроси ще се водят между непосредствените страни във войната. Тя добави, че „сега те трябва да разработят конкретни предложения за това как да се прекрати този конфликт“ и подчерта, че това ще зависи „от тях“.
Самият Тръмп звучеше още по-песимистично в интервю за NBC, заявявайки, че постигането на мирно споразумение „може би изобщо не е възможно“. Всъщност изглежда, че военният конфликт ескалира отново и то с одобрението на Белия дом. На 4 май „Ню Йорк Таймс“ съобщи за прехвърлянето на американска батарея за ПВО „Пейтриът“ от Израел в Украйна. Тъй като съгласно законите на САЩ за трансфер на оръжия целият износ на „Пейтриът“ изисква официално одобрение от Вашингтон, това предполага, че Белият дом е дал зелена светлина.
Само дни по-рано Вашингтон одобри сделка на стойност 300 милиона долара за обучение и поддръжка на F-16 с Украйна. Пакетът включваше модернизация на самолетите, резервни части, софтуер, оборудване и обучение на украинския летателен персонал. Освен това, украинските медии съобщиха, че Белият дом е дал зелена светлина за нови доставки на оръжие на стойност 50 милиона долара. Твърди се, че пакетът е включвал неопределено военно оборудване и услуги, свързани с отбраната. Още: Германия с ултиматум до Русия до края на деня. Песков: С нас не може да се говори така
Украински дронове атакуваха Москва за втора поредна нощ миналата седмица, временно преустановявайки полетите на четири летища в руската столица и девет околни региона. Ударите дойдоха само дни преди военния парад по случай Деня на победата, на който присъстваха международни високопоставени лица, включително китайският президент Си Дзинпин. Преди празника Путин обяви едностранно тридневно прекратяване на огъня в Украйна по хуманитарни причини. Зеленски обаче отхвърли примирието като очевидно недостатъчно, заявявайки, че Киев е готов да обмисли прекратяване на огъня и то пълно само за период от поне 30 дни.
С многозначително предупреждение към лидерите, пътуващи към Москва на 9 май, Зеленски предупреди, че Украйна „не може да бъде държана отговорна за случващото се на руска територия“, докато военните действия продължават.
Провалът на Тръмп
Тръмп обвинява Зеленски и Путин за провала на мирните преговори, но самият той носи значителна отговорност. След встъпването си в длъжност, той започна преговорите от правилната позиция – осъзнавайки, че конфликтът по същество е война чрез посредници между Съединените щати и Русия и в резултат на това може да бъде разрешен само чрез пряко споразумение между двете сили. Ето защо първоначално нито европейци, нито украинци бяха поканени на преговорите. Този подход, въпреки всичките си противоречия, имаше определена логика - трайното споразумение изисква пряко взаимодействие между непосредствените арбитри на съдбата. Още: Путин да почне да се държи сериозно: Британският и френският външни министри с апел
Това обаче не продължи дълго. Само няколко седмици по-късно администрацията рязко промени курса. Съединените щати се оказаха в ново качество, превръщайки се от пряк участник в „неутрален посредник“ – въпреки продължаващата си военна и разузнавателна подкрепа за Украйна след кратка пауза. Само това противоречие би трябвало да подкопае процеса на преговори. Не можеш да бъдеш едновременно участник в конфликт и честен медиатор. След обявената военна помощ, претенциите за неутралитет станаха още по-несъстоятелни.
Всъщност дипломатическите усилия на Тръмп стигнаха до задънена улица по няколко причини. Първо, той подцени нежеланието на Европа и Украйна да направят какъвто и да е компромис поради неприемливите политически последици. И двете страни имат силни стимули да запазят статуквото. За европейските лидери мирното споразумение, което признава военните постижения на Русия, е политическа отрова. Военният конфликт служи като идеологическо оправдание за техните икономически трудности и дори авторитарни тенденции. Да признаеш поражение означава да признаеш собствените си провали и да окуражиш политическата опозиция.
За Зеленски залозите са дори по-високи. За него прекратяването на военните действия може не само да бъде краят на политическата му кариера, но и да застраши личната му безопасност, тъй като би станал много по-уязвим, а той вече има достатъчно политически врагове. Тези вътрешнополитически съображения направиха постигането на споразумение чрез преговори малко вероятно без огромен външен натиск – нещо, което Съединените щати, както се оказа, не бяха готови да упражнят.
Ако САЩ бяха оттеглили военната си подкрепа за Украйна и бяха се съгласили с основните искания на Русия, европейците щяха да бъдат трудно принудени да поддържат война чрез посредници за значителен период от време. И така, защо Вашингтон не пое по този път? Още: Словения е готова да бъде домакин на преговорите между Русия и Украйна
Отговорът се крие не толкова в Европа или Украйна, колкото във вътрешноамериканските фактори. За Тръмп договарянето на подобно споразумение с Москва винаги е било голямо политическо предизвикателство. В американската разузнавателна общност и в самата администрация на Тръмп има много "ястреби", които са нетърпеливи да удължат войната колкото е възможно повече. Въпреки че самият Тръмп и малък кръг от негови близки сътрудници може би са били сериозно ангажирани с мирно споразумение, вътрешната съпротива се оказа непреодолима. Под натиск Тръмп загуби желание да поема необходимите политически рискове.
Наивността на един президент
Нещата се влошиха от една ключова грешка в преценката: Тръмп изглежда подцени руската позиция. Той сякаш вярваше, че предложение за признаване на териториалните придобивки на Русия в Украйна би било повече от достатъчно за постигане на дипломатически пробив. Вероятно е очаквал, че Москва дори ще направи реципрочни отстъпки.
Русия обаче от самото начало ясно заяви, че споразумението трябва да включва много повече от статута на анексираните украински територии. За Москва целта на войната е да промени самия световен ред за сигурност: тя винаги е призовавала за нова европейска архитектура на сигурност по подобие на Хелзинкските споразумения, но с ограничения за разширяване на НАТО и широко преструктуриране на самата международна система, което да отразява възхода на нови центрове на сила, по-специално Пекин и Москва. Още: Четири искания: Путин смени опаковката на ултиматумите си
От тази гледна точка, глобалното управление трябва да се основава на суверенно равенство, регионален баланс на силите и ясно определени сфери на влияние, а не на безусловното прилагане на западните норми или разширяването на водените от Запада военни съюзи. Накратко, Русия не търси примирие при тесни условия, а утвърждаване на многополюсен световен ред, в който западната хегемония е заменена от баланс по "рецепта на Путин" между великите сили.
Затова настояването на Тръмп за незабавно прекратяване на огъня като предварително условие за по-нататъшни преговори едва ли щеше да даде резултат. Москва многократно е подчертавала, че след прекратяването на огъня може да последва само споразумение за общите очертания на мирната рамка, а не обратното. Тръмп също така прибързано се съгласи с европейско предложение за изпращане на миротворчески контингент в Украйна като стабилизираща сила. За Русия подобна стъпка е априори неприемлива и изглежда като пряка провокация, а не като мярка за укрепване на доверието. Също толкова неприемлив за Москва беше и планът "Келог", който предвиждаше замразяване на конфликта и отлагане на приемането на Украйна в НАТО.
От украинска страна САЩ допуснаха поредна стратегическа грешка, като поискаха Киев официално да признае руския контрол над Крим. Забележително е, че това искане дори не беше поставено от Москва - за Украйна се оказа политически неосъществимо и, както се очакваше, беше отхвърлено.
Истинското уреждане изисква поетапен подход: постепенно нормализиране на дипломатическите и икономическите отношения с Русия, бавно намаляване на подкрепата за Украйна и старателни мерки за изграждане на доверие за дълъг период от време. Но Тръмп, с характерното си нетърпение, се опита да наложи всеобхватно споразумение в рамките на срок от 100 дни. В резултат на това, вместо пробив, се получи срив. Още: Повече от решен: Зеленски ще е в Истанбул дори ако Путин не се съгласи на примирие
Аматьор
Като цяло подходът на САЩ към преговорите беше учебникарски пример за стратегическо и дипломатическо аматьорство. Отчасти това се дължи на факта, че екипът на Тръмп включва фигури като Стив Уиткоф и Марко Рубио, на които им липсва дипломатически опит и в резултат на това бе подценена сложността на конфликта.
Провалът на мирната инициатива на Тръмп разкрива и скритата страна на американската философия на външната политика. Въпреки че реториката му изглежда решително скъсва с догмата за двупартийна интервенция, то доктрината му "Америка на първо място" остава вкоренена в непоклатимата вяра в глобалното първенство на САЩ, както се вижда от агресивния му подход към световната търговия. Ето защо Вашингтон не желае да се вслуша в исканията на Русия. Както вече беше отбелязано, Москва не се задоволява с признаването на териториалните промени - тя се стреми да утвърди многополюсния характер на международния пейзаж. За външнополитическия елит на САЩ, дори при управлението на Тръмп, това остава неприемливо.
Макар Тръмп да искрен в желанието си да сложи край на войната в Украйна, самата система, която подхранваше и поддържаше този конфликт, е дълбоко вкоренена. В резултат на това Тръмп не само не успя да сложи край на войната, до известна степен той дори влоши участието на САЩ. И в това се крие неговата политическа уязвимост. Той вече не може да твърди, че е миротворец, но в същото време очевидно няма желание да продължи работата на Байдън. Още: Индия и Пакистан показаха на Путин как се прави - първо примирие, после преговори
Пълното отдръпване на Тръмп може би щеше да му придаде известна последователност, но като остана, той направи войната своя. Парадоксално е, че много обсъжданата сделка за редкоземните природни богатства може да се окаже по-изгодна за Украйна, отколкото за Съединените щати. Това гарантира продължаващото участие на Америка и предпазва Киев от пълно оттегляне, дори ако прехваленото богатство на украинските недра в крайна сметка се окаже илюзорно.
Хладната военна подкрепа на САЩ няма да обърне тежкото положение на Украйна на бойното поле. Руски пробив е все още вероятен, а с него и разпад на фронта. Не е ясно дали подобен резултат ще върне Запада на масата за преговори или ще провокира по-нататъшна ескалация. Основният проблем обаче остава - всички страни разбират, че каквото и да се споразумеят днес, може да бъде отменено утре. Това взаимно недоверие ще осигури обтегнати отношения между Русия, Украйна и, следователно, със Запада в продължение на много години напред, дори ако в крайна сметка бъде постигнато официално споразумение.
В същото време Русия вероятно ще запази силна военна позиция в региона в обозримо бъдеще, особено в контекста на плановете на Европа и реториката за необходимост от превъоръжаване от Брюксел. Това от своя страна ще провокира отговор от Европа, което ще доведе до пореден кръг от руски контрамерки. Всичко това ще се развие в дълбоко токсична политическа среда, където взаимното доверие е унищожено, а цикълът на ескалация е практически невъзможно да се прекъсне, пише още Un Herd.
Така че, в момента, най-вероятният сценарий остава продължителна война, нарастващи разходи и влошаващи се разногласия не само между Русия и Запада, но и в самия Запад. И Доналд Тръмп, независимо дали му харесва или не, рискува да остане в историята не като миротворец, а като политик, наследил война и позволил на пламъците ѝ да продължат да горят. Още: Путин в небрано лозе: Или се среща със Зеленски и го признава за легитимен лидер на Украйна, или е страхливец (ОБЗОР - ВИДЕО)
Автор: Томас Фази
Превод: Ганчо Каменарски
