С продължаването на американската стратегия за постепенно, но уверено оттегляне от Европа, Старият континент все по-ясно осъзнава необходимостта да поеме отбраната си в свои ръце и приема, че този план е неосъществим без участието на Украйна, пише хърватското издание Geopolitika.news.
Въпреки че медиите и политиците често говорят за трансатлантически разрив след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, според автора тези оценки често са преувеличени и служат за оправдание на плановете за ускорена европейска милитаризация, както и за пренасочването на стратегическото внимание на САЩ към Индо-Тихоокеанския регион.
Вашингтон и водещите европейски столици вече са постигнали принципно съгласие по тези стратегии. Това, според анализа, включва и Доналд Тръмп, чиито гневни изявления бяха провокирани от отказа на повечето членове на НАТО да участват в осигуряването на безопасното корабоплаване в Ормузкия проток. Според автора подобни изказвания всъщност се вписват в по-широката американска стратегия за отбранителната политика в Европа. Още: Зеленски: Няма да ходя в Москва, че много украински дронове летят там (ВИДЕО)
Що се отнася до стремежа на Европа да поеме отбраната си в свои ръце, европейските лидери вече оценяват значението на Украйна. Те разчитат най-вече на опита, който украинските въоръжени сили натрупаха във войната с Русия. Като се има предвид, че присъединяването на Украйна към НАТО изглежда нереалистично поне през следващите 10-20 години, все повече политици настояват за ускорено членство на страната в Европейския съюз.
Според анализа, Доналд Тръмп и Володимир Зеленски също подкрепят подобен вариант. Авторът твърди, че Тръмп разглежда членството на Украйна в ЕС като възможна компенсация за отказа ѝ от Донбас и други окупирани от Русия територии. Според него това би могло да сложи край на конфликта, но моментът за подобно решение все още не е настъпил.
Ще се случи ли това? Според анализа Москва смята, че войната със сигурност ще продължи поне до края на годината, без да изключва възможността бойните действия да продължат и след това, докато руските войски не овладеят целия Донбас. Според автора всичко ще зависи от преговорния процес, който остава скрит от обществеността.
Още: Тръмп обяви голяма новина за Украйна - нещо, което Зеленски иска отдавна (ВИДЕО)
Къшнър и Уиткоф не искат да ходят в Москва и Киев само за снимки
Авторът посочва, че тези задкулисни преговори се потвърждават от скорошна публикация в "Ню Йорк Таймс", според която специалните представители на Доналд Тръмп - Стивън Уиткоф и Джаред Къшнър - не планират да посещават нито Киев, нито Москва единствено за символични срещи и снимки.
По информация на изданието, цитирана от анонимен американски служител, двамата ежедневно разговарят с украински и руски представители и вече са провели срещи, които не са били публично оповестени. Според същия източник Кушнер и Уиткоф ще посетят Русия и Украйна едва когато възникнат нови теми за реални преговори.
Москва и Киев обаче продължават да водят война на взаимно изтощение. При тези условия Украйна няма шанс без европейската военна и финансова подкрепа. Тази помощ обаче е изключително скъпа и някой трябва да плати цената. Засега Европа не вижда алтернатива, а позициите на украинското правителство остават стабилни. Междувременно ситуацията на фронта, макар и тежка, остава контролируема.
Още: Турция става все по-опасна за руснаците, обявили се срещу войната в Украйна
ЕС и НАТО се сляха в едно
Москва отдавна твърди, че Европейският съюз и НАТО на практика са се слели. Според руската позиция това прави безсмислена забраната Украйна да се присъедини към НАТО, ако тя стане пълноправен член на Европейския съюз. От руска гледна точка ЕС провежда открито антируска политика и чрез Украйна ускорява собствената си милитаризация.
Европейските военни структури работят с предположението, че Русия може да бъде готова да предприеме действия срещу европейски държави още до 2028 г.
Някои страни членки на ЕС се противопоставят на ускореното присъединяване на Украйна, без първо да бъдат изпълнени критериите, валидни за всички кандидатки. Тъй като стандартната процедура продължава години, според автора за подобен процес вече няма време. Именно затова Брюксел и Берлин все по-често обсъждат варианти за своеобразно "асоциирано членство", при което Украйна формално би станала част от Европейския съюз, но без право да участва във вземането на ключовите решения. Володимир Зеленски вече категорично отхвърли подобни идеи.
Според анализа Брюксел вероятно ще бъде принуден да направи отстъпки и дори официално да промени дългогодишните правила за разширяването на Европейския съюз. Още: Лоша новина за Русия? Казахстан запечата границите, за да спре износа на гориво
Авторът стига и до извода, че ЕС ще бъде принуден да изпълнява исканията на Съединените щати, тъй като остава силно зависим от тях по отношение на отбранителната си политика.
Според автора Европа разполага с две възможности. Първата е да продължи да въоръжава и финансира Украйна с надеждата, че това ще доведе до тежки икономически последици за Русия, които Владимир Путин вече няма да може да пренебрегва, независимо от твърденията за значителните финансови резерви на страната, тъй като те неизбежно ще бъдат изчерпани.
В същото време опасенията в Европа продължават да нарастват, тъй като става все по-ясно, че Доналд Тръмп не възнамерява да използва военна сила срещу Русия заради войната в Украйна - нещо, на което европейските лидери са разчитали.
Продължаването на украинските удари по руския тил се превръща във все по-рискован вариант за Европа, тъй като рано или късно може да доведе до разширяване на конфликта извън пределите на Украйна. Москва нееднократно поставя въпроса за възможни удари по европейски енергийни обекти като ответна мярка срещу европейската подкрепа за украинските атаки срещу руска енергийна инфраструктура. Още: Колко руски мъже осакати войната на Путин?
Според автора в тази изключително опасна ситуация все още съществува възможност да бъде избегнат катастрофален сценарий. Това би могло да стане чрез бързо споразумение между основните заинтересовани страни за прекратяване на войната, което според него е възможно само при два сценария.
Първият е Доналд Тръмп да окаже натиск върху Володимир Зеленски да изтегли украинските сили от Донбас, като по този начин изпълни условията, договорени с Владимир Путин в Анкъридж.
Вторият е Владимир Путин да се съгласи на прекратяване на бойните действия по сегашната линия на съприкосновение, без да настоява за изтегляне на украинските войски. В този случай Москва би запазила вече завладените територии и според автора това би било достатъчно за прекратяване на конфликта. Засега обаче Владимир Путин очевидно няма намерение да приеме подобен вариант, въпреки че според автора също не бърза към по-мащабна ескалация, тъй като Русия разполага с ядрен потенциал и не изпитва натиск да действа прибързано. Още: Митрофанова се тюхка как никой не може да спре продажбите на оръжие от България за Украйна
Авторът смята, че нежеланието на Путин да ескалира личи и от проведената наскоро среща с военното командване, както и от руските твърдения за превземането на стратегически важния град Константиновка в Донецка област. Според анализа градът е ключов за настъплението към Краматорск - основния военен и логистичен център на украинската армия в Донбас. Краматорск и близкият Славянск се разглеждат като последните големи отбранителни позиции на украинските сили в региона. Ако те бъдат превзети, Украйна би загубила контрола над целия Донбас, а според автора тогава условията за прекратяване на войната ще бъдат изпълнени без необходимост от нови дипломатически компромиси.
Дали това ще се случи и дали бойните действия ще приключат до края на годината, остава открит въпрос. Според автора Володимир Зеленски трудно би се съгласил да изтегли войските си, тъй като подобно решение би означавало политически крах.
По същия начин западните съюзници на Украйна също нямат интерес от подобно развитие, тъй като то би имало сериозни политически последици за тях. Според анализа тяхната политика досега се е основавала на убеждението, че Русия може да бъде принудена да направи отстъпки чрез военен натиск. Ако обаче евентуално изтегляне на украинските сили стане след продължителни и тежки сражения, то би било по-лесно защитимо както за Володимир Зеленски, така и за европейските лидери. Междувременно Европа продължава безуспешно да търси посредник, който да убеди Владимир Путин да приеме решение за излизане от украинската криза. Още: Украйна е в силна позиция: Отхвърлила е 28-точковия план на Тръмп
Автор: Зоран Метер за Geopolitika.news
Превод: Ганчо Каменарски
