България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
9 юли 1831 г.: Петър Берон получава титлата доктор
На този ден през 1831 г. Петър Берон защитава успешно докторска дисертация по медицина в Мюнхенския университет. Той получава титлата доктор и става най-образованият българин по онова време. Петър Берон пише дисертацията си на латински език.
Видният възрожденец Петър Хаджиберович е роден в Котел през 1800 г. Будният Петър учи в килийното училище в родния си град. Негов учител е поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански). След това Петър продължава образованието си в гръцкото училище в Букурещ.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
След завършването си работи като учител в Брашов. През 1825 г. започва да следва медицина в Мюнхен. След дипломирането си работи като лекар в Крайова до 1841 година. До края на земния си път Петър Берон се занимава предимно с научна дейност, обхващаща различни области - от медицина до естествознание и философия.
В областта на българското просветно дело д-р Петър Берон има най-големи заслуги. Докато учителства в Брашов, съставя първия български учебник – “Буквар с различни поучения" през 1824 година. Създаденият от него учебник става по-известен като “Рибния буквар". В него просветителят разглежда въпроси от различни области. Рибният буквар, който е малка енциклопедия, е написан на говорим български език, което го прави достъпен за децата. Д-р Петър Берон остава в историята като първия български педагог. Той насърчава светското образование.
Със създаването на енцикопедичния си буквар той поставя началото на нов етап в българското просветно дело. Д-р Петър Берон дарява средства за откриване на светски училища в различните части на страната.
Д-р Петър Берон умира на 21 март 1871 г. Той издъхва в имението си близо до Крайова. Още при смъртта му неговото сърце е балсамирано, а през 1964 г. е пренесено в Котел.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
9 юли 1964 г.: Спогодбите между България и Гърция
На този ден през 1964 година, в Атина, България и Гърция подписват поредица от спогодби. С тях двете съседни държави уреждат финансови и имуществени въпроси помежду си, които остават неразрешени след края на Втората световна война.
Финансовата спогодба е най-важната от всички сключени спогодби. С нея е уреден начинът, по който страната ни трябва да изплати на Гърция останалата сума от дължимите репарации по Парижкия мирен договор от 1947 г. Според договора от 1947 година страната ни е трябвало да изплати 45 милиона долара на Гърция, като изплащането е трябвало да стане в стоки по цени от 1938 г., които са завишени с 10 – 15%. Репарациите, които страната ни е трябвало да заплати като съюзник на Хитлерова Германия, са зapaди щeти, нaнeceни пo вpeмe нa бългapcĸoтo вoeннo пpиcъcтвиe в Зaпaднa Tpaĸия и Бeлoмopcĸa Maĸeдoния. Дo ĸpaя нa 1964 г. страната ни изплaщa напълно дълга си.
На 9 юли 1964 г. България и Гърция сключват спогодба и за сътрудничество при използването на водите на реките, преминаващи през териториите им. Сключените спогодби предвиждат и засилен стокообмен между тях, както и взаимни привилегии при преминаване на транзитни превози през териториите им. Спогодбите включват и опростяване на митническите формалности. Двете съседни страни се разбират да възстановят преките телефонни и телеграфни връзки. Предвидени са и мерки за засилване на връзките между двете страни в области като мореплаване, туризъм, култура и наука.
Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I
