През февруари 2022 г., докато Русия настъпва към Киев, военният консултант Александър Дмитриев измисля отчаян, но ефективен начин да спре врага. Той предлага да бъде взривен язовир на река Ирпен североизточно от столицата, за да се наводни отдавна пресушена блатиста низина. Дмитриев познавал района и предвидил как повторното наводняване на речния басейн – огромно пространство от блата и мочурища, пресушени по съветско време – ще се отрази на тежката техника на противника.
След като получил разрешение от командващия отбраната на Киев, планът е изпълнен. Резултатът – руското настъпление от север е спряно. Снимките на заседнали в калта руски танкове обиколиха света.
Три години по-късно този отчаян ход кара страните от източния фланг на НАТО да обмислят възстановяване на блатата като средство за съчетаване на два европейски приоритета, които често влизат в конкуренция за внимание и финансиране: отбрана и климат. Още: Над 60% от американците подкрепят санкции срещу търговските партньори на Русия
Европейският климатичен контекст
Идеята не е ограничена само до подготовка за потенциална руска атака. В борбата срещу глобалното затопляне Европейският съюз също разчита на помощ от природата. Половината от торфищата в ЕС са пресушени за селскостопански цели. Когато това се случи, теренът става лесно проходим дори за тежка техника.
Някои европейски правителства вече се питат дали рехабилитацията на деградирали влажни зони не може да реши едновременно няколко проблема. Финландия и Полша официално заявиха пред Politico, че активно проучват възстановяването на влажните зони като многоцелеви инструмент – и за защита на границите, и за борба с климатичните промени.
Полша стартира през 2023 г. мащабния проект "Източен щит" на стойност 10 милиарда злоти (2,3 милиарда евро), който предвижда укрепване на източната граница и "опазване на околната среда, включително чрез напояване на торфища и залесяване на граничните райони", според Министерството на отбраната на страната. Още: Беларуската икономика потъва солидарно с руската: Украинското разузнаване коментира
Защо блатата са важни?
В първоначалното си състояние блатата са покрити с мъхове, които не могат да се разложат напълно във водна среда и бавно се превръщат в торф – мека, богата на въглерод почва. Това прави торфищата най-ефективните съоръжения за съхранение на въглероден диоксид на планетата.
Въпреки че заемат едва 3% от сушата, влажните зони съхраняват една трета от световния въглерод – два пъти повече от горите. Когато се пресушат, те започват да отделят въглерод, натрупван в продължение на векове или хилядолетия, като по този начин ускоряват глобалното затопляне.
Днес около 12% от торфищата в света са деградирали и отделят до 4% от глобалните парникови газове. В Европа ситуацията е особено тревожна – половината от торфищата в ЕС вече са унищожени, най-вече заради селското стопанство. Още: Петте причини на Путин за вечна война
Затова новият Закон на ЕС за възстановяване на природата задължава държавите членки да възстановят 30% от деградиралите торфища до 2030 г. и 50% до 2050 г. Всички 27 страни трябва да представят планове за изпълнение до септември 2026 г.
"Блатистият пояс" на НАТО
По стечение на обстоятелствата по-голямата част от торфищата на ЕС са разположени точно на източния фланг на НАТО – на границата с Русия и Беларус. Те се простират от финландската Арктика, през балтийските държави, покрай уязвимия Сувалкски коридор в Литва и до Източна Полша.
Този терен представлява сериозен риск за военната техника. По-рано тази година четирима американски войници загинаха в Литва, след като техният 63-тонен бронетранспортьор M88 Hercules пропадна в блато. Още: Politico: Тръмп е убедил Орбан да вдигне ветото върху членството на Украйна в ЕС
Когато войските не могат да преминат през такъв терен, те са принудени да се придвижат към по-достъпни маршрути, които лесно могат да бъдат защитени от противника. Русия научи този урок през февруари 2022 г.
Историята показва, че блатата често са играли ключова роля във военната стратегия. От германските племена, които прогонват римските легиони през 9 г. сл. Хр., до финландските защитници, които спират Червената армия през 40-те години на ХХ век – влажните зони неведнъж са били естествена бариера.
Военна и екологична логика
Идеята за възстановяване на пресушени торфища като стратегическа бариера е новост. Но тя печели подкрепа както сред природозащитници, така и сред военни експерти. Още: За да спрат Русия: Финландия и Полша впрягат природните сили
"Ние, финландците, сме използвали природата за отбрана през цялата история", казва Паули Аалто-Сеталя, пенсиониран майор от бронетанковите войски и представител на управляващата Национална коалиционна партия. "Осъзнах, че има много обещаващи места за възстановяване, особено на източната граница, както по отношение на климата, така и по отношение на сигурността."
Финландските министерства на отбраната и околната среда планират тази есен разговори за пилотен проект за възстановяване на блата. В Полша дебатът се развива най-бързо. Там екологични активисти успяха да привлекат вниманието на властите с аргумента, че "зелената защита" може да бъде представена като национална сигурност.
Пречки и съпротива
Въпреки ентусиазма, идеята среща и противници. В Естония проект за възстановяване на торфища беше спрян след протест от местни жители, страхуващи се от наводнения и загуба на гори. Учените определят тези опасения като неоснователни.
Селското стопанство остава най-голямата заплаха за торфищата. За да се избегнат конфликти, първите проекти вероятно ще започнат на публични земи. Но ако страните искат реален мащаб, ще трябва да постигнат договореност със земеделците. Има идеи възстановените торфища да се използват за отглеждане на тръстика и други култури за строителството и опаковането, но пазарът засега е твърде малък.
В Германия военните не подкрепят активно концепцията. Там над 90% от торфищата са пресушени, а Бундесверът предупреждава, че блатата биха затруднили собствената логистика на НАТО. Все пак германските военни признават, че "наводняването и заблатяването" са използвани във военни операции от векове и "остават жизнеспособна опция и днес".
Баланс между отбрана и природа
Учените сами признават, че "отбранителните блата" няма да решат всички проблеми. Те не могат да спрат дронове или ракети, а всяка война неизбежно уврежда природата.
Наводнението на басейна на Ирпен спря настъплението на Русия, но причини и разрушения – местни жители изгубиха земи и домове, а екосистемата бе сериозно увредена.
Разликата е, че държавите от ЕС имат време да подготвят проектите си внимателно и да съчетаят нуждите на природата, селското стопанство и отбраната.
"Да мислиш напред винаги е по-добре, отколкото да действаш прибързано", заключава експерт от Финландия. "Ние имаме тази възможност. Украйна не я е имала."
Превод: Ганчо Каменарски
