Чернобилската забранена зона остава едно от най-необикновените места в света, но в последните години районът придобива нова, изненадваща роля - убежище за дивата природа. Сред най-забележителните обитатели са конете на Пржевалски (бел.ред.: носят името на откривателя си - руски изследовател от полски произход - Николай Пржевалски) често наричани последните диви коне в света, макар че генетични изследвания от 2018 г. показват, че те произхождат от древна одомашнена линия. Наричан още азиатски кон, това е единственият див кон, който се среща на свобода в природата през XXI век.
The Horses of Chernobyl Are Thriving in a Post-Human Neighborhood https://t.co/e6uUKkQ59m
— Popular Mechanics (@PopMech) February 17, 2026
Конете на Пржевалски са дребни, набити животни, някога разпространени в Европа, но днес срещани главно в Монголия, Китай, Казахстан. Между 1998 и 2004 г. 36 коня са пуснати обратно в Чернобилската зона, а по-късно популацията се разширява на север към Държавния радиационно-екологичен резерват Полесие в Беларус.
През първите четири години след въвеждането им популацията почти се удвоява - впечатляващо постижение, но все още недостатъчно, за да се поддържа самостоятелна дива популация. Учените, наблюдаващи новата популация, са установили, че конете се възползват от новата си среда.
Още: Изследване: Конете могат да разпознаят миризмата на страха
Според Питър Шлихтинг, водещ изследовател от университета Arizona State University, целта на програмите за опазване е да се запази генетичното разнообразие и да се предотврати инбридинг, за да оцелеят конете при промените в околната среда.
The rare, truly wild Przewalski’s horses still frolic and thrive in the Chernobyl Exclusion Zone pic.twitter.com/6bpsEcW6SD
— horse (@horseimage) February 16, 2026
Камерите с датчици за движение показват, че конете използват изоставени сгради, особено хамбари, като убежища. Те прекарват в тях понякога над пет часа поред, а наблюденията показват активност и през зимата, и през лятото. „Тези сгради могат да служат като ключови точки за събиране на информация за популацията — възраст, пол, численост и генетична структура“, добавя Джеймс Бийзли от университета University of Georgia.
Снимка: iStock
През летните месеци конете не са сами в изоставените постройки. Там са забелязани кафяв заек, благороден елен, лос, дива свиня, червена лисица, енотовидно куче, евроазиатски рис и вълци, както и редица птици и прилепи. Чернобилската зона постепенно се превръща в своеобразен рай за дивата природа - едно от най-неочакваните последици на ядрената катастрофа от 1986 г., която принуди над 116 000 души да се евакуират.
Още: Природата намира начин: Див хищник възстановява популацията си
Дългосрочни изследвания показват, че дори след три десетилетия на радиационно облъчване, зоната поддържа разнообразна популация от бозайници. Беларуските проучвания, проведени в Държавния радиационно-екологичен резерват Полесие, дават важни данни за конете на Пржевалски, докато украинската страна започва разширени изследвания едва от 2022 г., с паузи поради войната между Русия и Украйна.
Снимка: iStock
От 2020 г. насам полевите изследвания са нарушавани от горски пожари и окупацията на зоната, а през юни 2025 г. бе съобщено за смърт на кон заради мина. Въпреки това, учените продължават усилията си за наблюдение и опазване на тези уникални животни.
Източник: Popular Mechanics
