Остър спор в пленарната зала на Европейския парламент по темата с погребението на осъдения военнопрастъпник Ратко Младич в Белград. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос подчерта, че кадрите от церемонията са "дълбоко тревожни" и показват противоречие с ценностите в сърцето на европейската интеграция. "Особено обезпокоително бе да се видят сръбски министри, държавни служители и военни представители заедно с лидери и политици Сърбия да присъстват на погребението и публично да отдават почит на военнопрестъпник", отбеляза тя, предава кореспондент на Actualno.com от Европарламента в Страсбург.
От името на Еврокомисията тя призова сръбските власти и всички заинтересовани в региона да допринесат за помирение и добросъседски отношения.
Причината за дебата в началото на пленарната сесия в сряда бе масовото присъствие на хора на погребението на Ратко Младич в Белград. Именно затова Кос призова властите да спрат да използват "миналото като преграда за бъдещето". И още: "ЕС е солидарен с всички жертви на тези военни престъпления, оцелелите и техните семейства. Стабилността и просперитетът в Западните Балкани са в стратегическия интерес на Европа. Сърбия има централна роля и отговорност в това отношение. Чрез кандидатурата си за членство в ЕС Сърбия се ангажира с нашите стандарти, принципи и ценности. Европейската комисия е била ясна, че възхвалата на военнопрестъпници, отрицанието на геноцида и ревизионизмът са фундаментално несъвместими с тези ценности", подчерта още Кос.
Тя допълни, че много граждани от Сърбия и региона са ѝ писали, отхвърляйки възхвалата на военнопрестъпници. Затова според нея Сърбия заслужава да бъде подкрепена и има място в Европа.
Снимка: European Union 2026
Дебат с "изненадващ" защитник
В дебата след обръщението на еврокомисаря се включиха хърватски евродепутати, но по-любопитен момент предизвика изказването на Петър Волгин от проруската партия "Възраждане" и политическото семейство на "Европа на суверенните нации".
"Шокът на брюкселските чиновници е твърде избирателен", обърна внимание Волгин, визирайки реакцията на ЕК за погребението на военнопрестъпника Ратко Младич в Белград, но не и на погребението в Киев на Андрей Мелник, който е бил сътрудник на германските нацисти. "Тогава нямаше никакво възмущение - нито от страна на Урсула, нито на Кая, нито от Вас, г-жо Кос", подчерта Волгин. "За съжаление, именно тези двойни стандарти се превърнаха в запазена марка на ЕС", посочи той.
Снимка: European Union 2026
Иначе Младич, който почина на 27 август в затвора в Хага, докато излежаваше доживотна присъда за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, беше погребан на Топчидерското гробище в Белград на 7 септември. На церемонията присъстваха хиляди негови привърженици, ковчегът беше изпратен с военни почести, а опелото беше отслужено от сръбския патриарх Порфирий, припомня БТА.
Около 8000 босненски мъже и момчета мюсюлмани бяха убити през юли 1995 г. при клането в Сребреница от босненските сръбски сили - престъпление, класифицирано като геноцид от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд, припомня АФП. Това е най-тежкото престъпление, извършено по време на междуетническата война в Босна, която отне близо 100 000 живота между 1992 и 1995 г.
Международният съд в Хага издаде през 2007 година решение, в което се посочва, че през юли 1995 година в Сребреница, която тогава е била защитена зона на ООН, армията на Република Сръбска е извършила геноцид. Приемането на резолюцията бе посрещнато с остра опозиция от сръбското правителство и лидерите на босненските сърби, които продължават да омаловажават зверството и отказват да го признаят за геноцид, отбеляза тогава Европейският нюзрум. Сръбският президент Александър Вучич, който пътува до Ню Йорк специално за гласуването, остро атакува текста с аргумента, че той далеч няма да доведе до помирение между бошняците и сърбите в Босна и Херцеговина, а "ще отвори кутията на Пандора" и ще допринесе за "разделение и регионална криза на Балканите".
Снимка: Getty images
През 2024 година Общото събрание на ООН прие резолюция, с която обяви 11 юли за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. Също така бе приета Резолюцията, осъждаща действията, възхваляващи лица, осъдени от международни съдилища за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид.
Още: В Европарламента: "Възраждане" на практика подкрепи нападенията срещу българи в Сърбия
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
