Европейският парламент (ЕП) одобри създаването на т.нар. европейски щит за демокрацията, включващ конкретни препоръки за това как ЕС може по-добре да защитава своите демократични институции от злонамерена намеса, хибридни атаки и кампании за дезинформация, предава кореспондент на Actualno.com от Европарламента в Страсбург.
Решението бе подкрепено с 420 гласа "за", 220 гласа "против" и 26 "въздържали се".
"Абсолютно задължително е да укрепим общата ни сигурност от външни намеси. Отговорът ни срещу хибридните атаки е категоричен и единен", обяви на брифинг пред медиите председателя на ЕП Роберта Мецола. В брифинга участие взеха още докладчика Томас Тобе (ЕНП, Швеция) и председателя на EUDS Натали Лоазо (Renew, Франция).
Още: Защитени ли сме от руски атаки: Говори проф. Николай Радулов (ВИДЕО)
Какво представлява "щита"?
Чрез гласуването всъщност се стига до създаването на т.нар. Европейски център за демократична устойчивост (както беше обявено от Еврокомисията в стратегията за "щит" за демокрацията, изготвена в съответствие с предложенията, внесени от ЕП по време на предходния мандат).
Според евродепутатите структурата би функционирала като независим "център за високи постижения" за борба с дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, както и за координиране на действията на национално равнище. Тя не трябва да дублира съществуващите инструменти, а вместо това да консолидира текущите действия на равнището на ЕС в единен субект с ясна визия, мандат, бюджет и капацитет за действие. Участието в нея следва да бъде задължително за всички държави членки и трябва също така да се гарантира парламентарен контрол.
И още - евродепутатите отчитат, че защитата на свободните и независими медии и борбата с онлайн намесата в изборите са от ключово значение. Посочено бе, че Русия е основната външна заплаха, но заплахи идват и от Беларус, Китай, Иран и Северна Корея, предава кореспондент на Actualno.com от Европарламента в Страсбург. По отношение на Кремъл е акцентирано върху честите хибридни атаки срещу критична инфраструктура - кибератаки, физически саботаж, палеж, шпионаж и заглушаване на сигнали.
Членовете на ЕП искат разширени санкции за лицата, способстващи за дезинформацията, както и за тези, които спомагат за заобикаляне на съществуващите санкции. В доклада се осъжда и политически мотивираното "включване в черен списък" от страна на Русия на длъжностни лица на ЕС, журналисти и евродепутати като инструмент за хибридна война.
"Заплахите от външна намеса и дезинформация представляват атака срещу "самата същност на европейския проект", като основните жертви са гражданите", каза от своя страна Тобе.
Още: Руското злонамерено влияние е завладяло държавата: Служба към Конгреса на САЩ разкритикува България
Изборите - основна заплаха
С цел повишаване на сигурността на инфраструктурата в изборните процеси на страните членки, евродепутатите предлагат осветляване на финансирането от посредници, както и посочване на собствеността на даренията при криптовалутите. Ще се изготвят и мерки срещу "дийпфейк" съобщенията и рекламите, както и ще се работи за по-голяма защита на жените кандидати.
"Този доклад не се отнася до регулирането на политическите мнения. Той се отнася до защитата на нашата демокрация от чуждестранна намеса. Руските ботове не са проява на свобода на словото. Чуждестранната намеса не е проява на свобода на словото. А манипулирането на нашите избори определено не е проява на свобода на словото", подчерта още Тобе.
