Кога Гърция прие еврото като официална валута, какво стана след това и защо съседите ни преживяха тежка финансова криза?
Както всички държави членки на ЕС, с изключение на Дания, Гърция също бе задължена по договор да приеме еврото като своя официална валута, след като изпълни критериите от Маастрихт. Южната ни съседка официално прие валутата на 1 януари 2001 г., като първоначално тя се използваше само за електронни разплащания и счетоводство, а физическите евробанкноти и монети влязоха в обращение на 1 януари 2002 г.
Първоначално икономиката на страната отбелязва ръст, благодарение на ниските лихви и повишеното доверие от страна на международните пазари. Това обаче води до увеличени публични разходи и задлъжняване, особено след организирането на Олимпийските игри в Атина през 2004 г.
Но как се стига до дълговата криза?
Източник: GettyImages
Още преди приемането на еврото страната отбелязва високо равнище на публичен дълг и хронични бюджетни дефицити, залагани от правителствата.
След присъединяването към еврозоната през 2001 г., Гърция се възползва от значително по-ниски лихвени проценти, което ѝ позволи лесно да заема средства на международните пазари. Това доведе до рязко увеличение на публичните разходи, включително раздута държавна администрация, щедра социална система и значителни инвестиции в инфраструктурата.
Проблемът се задълбочи, когато стана ясно, че гръцките власти в продължение на години са представяли подвеждаща статистика за размера на бюджетния дефицит и държавния дълг, за да отговорят формално на критериите за членство в еврозоната.
През 2009 г., след световната финансова криза, новоизбраното правителство обяви, че дефицитът е значително по-висок от обявеното — близо 13% от БВП. Това разклати доверието на пазарите и инвеститорите, което доведе до скок на лихвите по гръцките държавни облигации и невъзможност за страната да се финансира нормално. За да се справи със ситуацията, страната бе принудена редовно да поема нов държавен дълг.
23 април 2010 г. се оказва преломна дата: Гърция официално се обръща за финансова помощ към Европейския съюз, опитвайки се да избегне фалит. В отговор получава спасителен заем в размер на 240 милиарда евро, осигурен от ЕС, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.
Макар през 2012 г. някои от кредиторите да отписват част от дълга, към февруари 2015 г. Гърция дължи 315 милиарда евро, което представлява 175% от БВП. От миналата година заради системна дисциплина на публичните финанси, гръцката икономика успя да си стъпи на краката, и дори държавната хазна да се запълни с приходи по-високи от очакваните.
Редица икономисти отбелязват, че голямата грешка на гърците след влизането в еврозоната е била свързана с разхищението, което е започнало първо от държавата: взимане на заеми, без да се мисли как тези пари ще се връщат на международните финансови институции.
