От няколко месеца над промишлени обекти, вятърни паркове, военни бази и пристанища в Германия се появяват дронове с камери. Те пристигат, снимат и изчезват. Предполага се, че са изстрелвани от руските специални служби. Властите са практически безсилни да направят каквото и да било. За щастие, тези дронове засега не хвърлят бомби нито се разбиват в цели, експлодирайки, както това се случва в Украйна.
Какво ще се случи обаче при една извънредна ситуация, ако Русия атакува цели в Германия вече не с дронове, а с балистични и крилати ракети, пита се Neue Zürcher Zeitung. Ако една руска атака срещу членка на НАТО ви изглежда малко вероятен сценарий и обикновена паника, тогава просто погледнете какви са настроенията в Русия. Когато наскоро канцлерът Фридрих Мерц обяви, че е готов да изпрати ракети "Таурус" на Украйна, Москва заплаши да третира Германия като военна цел. Русия със заплаха към Мерц: "Искандер"-ите ще стигнат по-бързо до Берлин отколкото "Таурус"-ите до Москва
НАТО и западните мозъчни тръстове съвсем сериозно разглеждат риска от руско нападение както срещу балтийските страни, така и срещу Финландия, както и възможна конфронтация с Русия в Балтийско море. При това западните разузнавания смятат този сценарий за все по-вероятен в следващите няколко години.
Още: Германското разузнаване: Имаме доказателства, че Русия ще тества чл.5 на НАТО
Германия е идеална цел за координиран ракетен удар
При всички тези случаи Германия ще бъде в центъра на вниманието като страна със стратегическо значение за Алианса, в която се прехвърлят подкрепления от САЩ, както и войски и оборудване от Западна и Южна Европа. Масиран координиран въздушен удар на Русия ще нанесе тежък удар на Германия и сериозно ще отслаби отбраната на Алианса, пише изданието.
Това повдига редица въпроси: Ще може ли Германия да защити своите градове, индустрия, енергийни доставки, стратегически обекти? И кой ще вземе решение какво да защитава и какво не при извънредна ситуация?
Германия има над 80 големи града с население над 100 000 жители, много авиобази, включително американската въздушна база в Рамщайн, пристанища като Хамбург, Бремерхафен, Куксхафен, Вилхелмсхафен, Кил и Рощок, нефтопреработвателни заводи, подстанции, компютърни центрове - всичко, от което се нуждае една страна, която е сред водещите индустриални сили в света, изброява изданието. Това прави Германия идеална цел за координиран ракетен удар.
Още: "Няма как да се избегне": Германия се готви да върне задължителната военна служба
Уязвимостта на Германия е системна. Страната е силно индустриализирана, гъсто населена и засега само частично защитена. Цялата ѝ територия попада в обсега на руските ракети и няма безопасно място никъде, обобщава изданието.
За да унищожи руските пускови установки, на Германия ѝ трябват оръжия, които тя няма
Според него в случай на извънредна ситуация германските отбранителни сили трябва да намерят начин да унищожат пусковите установки, от които Русия би изстрелвала своите ракети. Но в момента Германия на практика няма подходящи оръжия за това - такива ще бъдат разположени в страната едва през следващите години.
Сега Германия разполага само с ракети "Таурус". Те обаче имат обхват само 500 километра. В бъдеще самолетите F-35, оборудвани с ракети Joint Strike Missile, биха могли да бъдат използвани и за атаки срещу руски бази за изстрелване.
Още: Заради руската заплаха: Германия рязко увеличава броя на бомбоубежищата си
Как да се защити тогава?
Следователно Германия трябва да разчита предимно на своята система за противовъздушна отбрана. Тя е модерна, но броят на ПВО системите е малък, наличността им е ограничена, а географското покритие е малко.
Тя разполага само с 9 системи Patriot ("Пейтриът"), които могат да бъдат ефикасно отбранително оръжие. Още осем са поръчани и се очаква да бъдат доставени до края на десетилетието. Сегашната бройка би била достатъчна за защитата на Берлин. Как обаче ще бъдат защитени останалите важни обекти в страната?
Изданието припомня, че на Украйна ѝ се налага да определя приоритети при отбраната и използва своите системи за ПВО предимно за защита на големи градове като Киев, Одеса и Харков. А в Германия кой ще решава дали да защитава Берлин или Мюнхен?
Проблем е и, че Германия няма необходимите ракети-прехващачи. Стотици такива ракети за милиарди евро са поръчани, но доставката им изисква време.
В края на материала се изразява надежда, че решението кои обекти ще бъдат защитени с приоритет няма да се взема от федералния канцлер, министъра на отбраната или Бундесвера. А ще влезе в сила чл. 5 от договора на НАТО и тогава германските системи за противовъздушна отбрана биха били подчинени на Алианса и следователно на неговия върховен главнокомандващ. Надеждата е, че в случай на извънредна ситуация Германия няма да е сама.
