България призовава: да превърнем Черно море от зона на повишен риск и заплаха в зона на национална и международна сигурност – зона на безопасност, зона на свободни транспортни, енергийни, търговски, дигитални коридори, на туризъм, зона, където се срещат в мир различни култури, религии и политически системи. Това заяви държавният глава Илияна Йотова в изказването си на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН.
Основна тема в изказването на президента беше сигурността и стабилността на Черноморския регион като неразделна част от сигурността във всичките й измерения. „Войната в Украйна излезе от териториалните води на страните от конфликта и това засяга България пряко днес и сега. Но проблемът в Черно море от регионален стана глобален“, подчерта Илияна Йотова. Тя посочи, че регионалните последици заедно с тези от войната в Иран и безводието на река Дунав са риск за продоволствена криза. Президентът постави и въпроса за устойчивостта и баланса на морските екосистеми в Черно море, застрашени в още по-голяма степен от войната в Украйна.
Държавният глава заяви, че България подготвя инициатива, за която ще търси заедно със страните от региона и всички заинтересовани постигането на съгласие и съвместно действие, за да се осигури свободното и безопасно корабоплаване в Черно море. „Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на Организацията на обединените нации“, подчерта Йотова.
Още: Йотова призова за строга защита на децата срещу рисковете на ИИ
„Мирът и сигурността са наша отговорност. В условията на конфликти, които отнемат хиляди човешки животи и оставят след себе си огромни разрушения, трябва да засилим усилията си за предотвратяване и прекратяване на военните действия“, заяви държавният глава.
Президентът изтъкна, че основно предизвикателство остава войната в Украйна, чиито последици се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия. „Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното в политическото и дипломатическото поле. Това означава преговори, за които е необходим диалог и поне минимална степен на доверие, подкрепено със съответните гаранции“, заяви Илияна Йотова.
„Можем ли да постигнем мир в Украйна? Очевидно можем“, подчерта президентът. Тя отново изтъкна, че няма военно решение за Украйна. „Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия“, заяви Йотова.
"Европа не може да бъде просто наблюдател"
Още: Интрига и изненади на балотажа: Експерти виждат неочакван обрат за битката за "Дондуков" 2
Държавният глава изтъкна, че Европа не може да бъде просто наблюдател, а трябва да бъде реален участник със свое предложение за следвоенната архитектура за сигурност на континента. „Военната сигурност следва да бъде допълнена с втория стълб на сигурността – договорно-правния, който да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал ще носи повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването“, категорична беше Илияна Йотова. От най-високата трибуна на ООН тя отправи призив – „необходима ни е визия за следващия ден по формулата „Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност“.
В изказването си президентът подчерта и необходимостта от политически решения за деескалация на конфликтите в Близкия изток. „В Газа не може да бъде допуснат нов цикъл на разрушение, хуманитарна криза и насилие“, посочи Йотова. От трибуната на ООН президентът изрази своята почит към капитан Марин Маринов, който загуби живота си в Газа, докато изпълняваше хуманитарната си мисия.
„Необходимо е да се създадат условия за стабилизиране и възстановяване, надеждни гаранции за сигурността на Израел и ефективно палестинско управление. Единственото устойчиво решение е това за две държави — Израел и Палестина, живеещи една до друга в мир и сигурност. Това е единственият път, който може да даде на двата народа перспектива за достоен живот и мирно бъдеще“, заяви държавният глава.
В контекста на развитията около Иран Йотова открои въпроса за сигурността на световните морски пътища и на първо място на маршрута през Ормузкия проток. Държавният глава заяви, че страната ни подкрепя свободата и безопасността на международното корабоплаване и настоява за пълното спазване на приложимото международно право и Конвенцията на ООН по морско право.
Още: Илиян Василев иронизира Йотова-Вълчев: Как ще постигнете мир в Украйна?
„Световните конфликти внесоха нови, непознати досега заплахи, като застрашиха дори ядрената сигурност чрез безотговорни атаки срещу ядрени обекти“, посочи президентът. Тя подчерта, че България остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол на въоръженията и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие. „Подкрепяме целта за свят без тях, която трябва да се преследва с прагматични стъпки — повече прозрачност, проверим контрол и ограничаване на арсеналите“, каза Илияна Йотова.
Президентът беше категорична, че нито една държава не може да се справи сама в борбата с тероризма, радикализацията, дезинформацията и киберзаплахите. Тя заяви, че като член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2024–2026 г. България работи за обществена среда, в която дискриминацията, расизмът, антисемитизмът и езикът на омразата нямат място. „Свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът до надеждна информация са съществена част от тази среда, особено в условията на нарастваща дезинформация“, заяви Йотова.
Правата на децата и жените
Сред основните теми на изказването на президента бяха и правата на децата и жените. „Правата на детето и достъпът до образование, равнопоставеното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора в тях са ключови за да изграждаме общества, в които всеки е част от решенията, които определят неговото бъдеще“, заяви Йотова, като подчерта, че неравенствата в света стават все по-дълбоки. България подкрепя конкретни международни усилия в тази посока — от гарантирането на правото на образование на всяко дете до последователното прилагане на Дневния ред „Жени, мир и сигурност“. Защитата на правата на човека не се измерва само с поетите ангажименти, а с реалните възможности за участие, образование и достоен живот. Подчерта неизменния ангажимент на България за устойчиви инвестиции в образованието, науката и културата.
Още: Заради технически проблем: Илияна Йотова е блокирана на летището в Бостън на път за Ню Йорк
„Това е нашата обща цел — общества, в които различията не разделят, омразата не определя, а правата и достойнството на всеки човек са защитени“, изтъкна държавният глава.
По думите на Йотова днес светът има нужда не просто от повече диалог, а от повече доверие, повече отговорност и повече способност да действа заедно. „Многостранното сътрудничество има смисъл само ако води до решения, а решенията – до действия и резултати“, подчерта президентът.
Тя изтъкна, че в центъра трябва да остане човекът с неговия живот, достойнство, права и възможности. По думите й това изисква международен ред, основан на Устава на ООН и на международното право. Йотова заяви, че ООН трябва не само да формулира принципи, но и да има силата да ги отстоява. „Нека направим така, че Организацията на обединените нации да бъде не просто форум за обсъждане на кризите, а двигател за тяхното предотвратяване и мирно разрешаване“, подчерта президентът.
Нужна е реформа на Съвета за сигурност на ООН
Йотова беше категорична, че е необходима реформа на Съвета за сигурност с по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност. Тя заяви, че България подкрепя разширяването му, включително с поне едно допълнително непостоянно място за Източноевропейската регионална група.
„Бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, то ще принадлежи на онези, които успеят да изградят доверие“, изтъкна държавният глава. „Няма по-голяма отговорност пред нашите народи от това да предадем на следващите поколения свят, в който сътрудничеството е по-силно от противопоставянето, диалогът – по-силен от езика на омразата, а мирът – по-силен от войната. И България е готова да допринася за това не само като потребител на сигурност, а като създател на сигурност“, подчерта президентът.
