Теченията в Атлантическия океан отслабват от близо 20 години. Учените са регистрирали постоянен спад в интензивността им в голяма част от океана, което може да повлияе на времето, валежите, бурите и морското равнище. Изданието ScienceDaily пише за това.
Отслабване на теченията в Атлантическия океан
Става въпрос за Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) - мащабна система от океански течения, която пренася топла вода на север в приповърхностния слой и връща студена вода на юг на по-големи дълбочини.
Проучването е проведено от учени от Училището по морски, атмосферни и геонауки „Розенстил“ към Университета в Маями. Те са анализирали дългосрочни данни, получени от четири наблюдателни системи, разположени по западния край на Северния Атлантик.
Инструменти, инсталирани на морското дъно, непрекъснато измерват налягане, температура, плътност на водата и скорост на течението. Изследователите са използвали тези данни – по-специално промените в налягането на океанското дъно, за да оценят движението на водите на дълбочина над 1000 метра.
Учените са установили подобна тенденция на различни географски ширини. От субтропиците до средните географски ширини – приблизително от 16,5° до 42,5° северна ширина – се наблюдава отслабване на важна част от AMOC по западната граница на Атлантическия океан. Фактът, че промените са регистрирани върху голяма площ, може да показва по-голям процес в циркулацията на Атлантическия океан, отколкото краткосрочно локално колебание, казват изследователите.
AMOC играе жизненоважна роля в преноса на топлина в океана. Неговото функциониране влияе върху температурните условия в Европа и Северна Америка, моделите на валежите, активността на бурите и крайбрежните морски нива.
Физикът-океанограф Шейн Елипот отбеляза, че отслабването на AMOC може да промени метеорологичните модели, по-специално засягайки интензивността на бурите, валежите и зимните температури в определени региони. Освен това, промените в циркулацията биха могли да повлияят на покачването на морското равнище по крайбрежието.
Учените подчертават, че дългосрочните наблюдения на океана са необходими, за да се направи разграничение между естествените краткосрочни колебания и постоянните промени в циркулацията.
Авторите на изследването също така виждат мониторинга на западната част на Атлантическия океан като потенциално важен начин за откриване на по-мащабни промени в системата за циркулация на океана. Проучването се основава на данни от дългосрочни наблюдения.
Прочетете също: Учени откриха запаси от прясна вода под Атлантическия океан, които могат да стигнат на Ню Йорк за 800 години
Според друго проучване евентуалният колапс на Атлантическата меридионална обръщателна циркулация ( AMOC) може да причини продължителни и широко разпространени суши в Европа, продължаващи стотици години.
Проучването включва осем дългосрочни симулации, всяка от които обхваща над 1000 години. Моделите показват, че при сценария със средни емисии ( RCP4.5), когато AMOC се поддържа, интензитетът на сухия сезон се увеличава с приблизително 8%. Ако сегашният модел се срине, тази цифра се увеличава до 28%. Контрастът между регионите е поразителен: в Швеция продължителността на сухия сезон може да се увеличи с 54% при запазване на AMOC и със 72% без него. В Испания увеличението е съответно 40% и 60%.
Проучването показва, че дори при условия на глобално затопляне, което вече прави сушите по-чести, сривът на AMOC може значително да влоши ситуацията. Същевременно някои климатолози предупреждават, че моделите, в които AMOC се „ изключва“, са теоретични и е малко вероятно да възпроизведат реални условия. Учените обаче са съгласни, че подобни резултати подчертават рисковете, които биха могли да възникнат от екстремни промени.
