Само за 12 месеца, от август 2024 до август тази година, сръбското правителство, водено от "върховния главнокомандващ" Александър Вучич, директно e договорило закупуването на ново, чуждестранно оръжие за почти 5,5 млрд. евро. Това представлява бюджетът на Сърбия за отбрана за 2,5 години напред. И още - толкова пари Вучич е похарчил за петте най-скъпи инфраструктурни проекта в Сърбия, но за 7,5 пъти по-дълъг период от време - от началото на 2018 г. до края на юли тази година.
По-конкретно, досега Моравският коридор е струвал 1,7 милиарда, унгарско-сръбската железница - 1,6 милиарда, магистралата от Прелина до Пожега - 900 милиона и от Шабац до Лозница - 820 милиона, а подготовката за "Експо" - малко над 540 милиона евро. Всъщност някои от тези проекти все още не са завършени, така че крайната сума със сигурност ще бъде по-висока, пише БГНЕС.
По същество, Вучич използва инфраструктурата и оръжието, за да си купува власт. Инфраструктурата - за вътрешен имидж, а оръжието - за външен. Сърбия купува оръжия от все повече държави - към Франция, Обединените арабски емирства, Израел и най-големите световни сили САЩ, Русия и Китай се присъединява и ОАЕ.
Още: Три куршума: Вътрешният министър на Сърбия получи интересно писмо (СНИМКА)
Сръбската общественост вероятно дори нямаше да научи за последния договор с израелската Elbit, ако тази компания не беше признала, че е подписала петгодишен договор на стойност 1,64 милиарда долара със Сърбия. Това е вторият по големина договор досега, сключен за предполагаемите нужди на сръбската армия. Израелците се занимават с ПВО и производство на дронове. По-значителен договор беше сключен точно преди година, когато беше договорена покупката на 12 френски изтребителя Rafale за 2,7 милиарда евро. Първата вноска от 417 милиона евро е платена на 20 октомври 2024 г., а финансовият министър Синиша Мали се похвали, че втората вноска е платена 15 дни предсрочно, през пролетта на 2025 г. За разлика от това плащане, повечето инфраструктурни проекти се забавят с няколко години.
Политически коментари
"Покупката на Rafale беше опит да се намери нов ментор в Европа, защото в Берлин вече я няма Меркел, пазителката на Вучич. Оказа се обаче, че Макрон е първокласен бизнесмен, а политическата подкрепа, на която разчиташе правителството тук, беше като върбов клин. Когато Вучич, след Москва, имаше нужда да получи подкрепа от Запада, за да потуши протестите, той получи шамари от повечето европейски столици и мълчание от Макрон. И това е най-многото, което можеше да получи, въпреки че това мълчание беше платено с 2,7 милиарда евро. Когато осъзна, че това не е църква, където молитвите му ще бъдат чути, Вучич се обърна към Израел, с идеята да го използва като канал към вратата на администрацията на Тръмп", разяснява Здравко Понош, бивш началник на сръбския генеращаб и лидер на партията "Сърбски център".
Още: "Вучич иска хората да повярват, че той е Спасителят": Журналист за икономическите мерки в Сърбия
Според Понош, на международната сцена Вучич никога не е търсил подкрепа за Сърбия, а за оцеляването си на власт.
На въпрос дали Вучич харчи милиарди за закупуване на оръжие или подкрепа от определени големи сили, военният анализатор Александър Радич обяснява, че всички покупки на оръжия и военна техника са "пряко свързани с различни механизми за политическа и лична подкрепа за настоящото правителство на президента Вучич" и напомня, че Сърбия е подписала друга сделка на стойност 335 милиона долара със същата израелска компания Elbit Systems в края на миналата година.
"Би било разбираемо, че по този начин се купува подкрепа за утвърждаване на позицията на нашата държава, но не става въпрос за това, а за гола, дълбока персонализация, за подкрепа само на един човек. Това се доказва и от факта, че армията, като потребител, е напълно изключена от всички тези покупки, така че всъщност не знаем какво е закупено от израелците и това е просто още едно потвърждение, че подобни договори се сключват ad hoc, според политическите нужди. Другата страна на монетата са комисионните. Те са трудни за доказване, но може косвено да се заключи, че съществуват, защото всички договори избягват всякакво задължение на доставчика да организира част от това производство в Сърбия след 5, 10 или 15 години", посочва Радич.
Той намира за особено показателно, че Сърбия купува реактивни системи за залпов огън PULS от израелците, докато едновременно с това сръбските предприятия произвеждат подобни пускови установки за Кипър. Единствената разлика е, че PULS има по-голям обхват, до 150 километра, казва той пред "Радар". Ние също купуваме дронове Hermes от Израел, въпреки че вече сме купували два типа такива безпилотни самолети от Китай преди това, а имаше и преговори с Airbus за съвместна инвестиция в производството на дронове SIRTAP, но този проект се провали, защото нашите магнати не разпознаха интереса си към него, твърди Радич.
"По този начин Вучич купува благоразположението на съответните играчи, но с течение на времето той все повече се ориентира към западните сили. Преди всичко към французите, вероятно защото те имат представа за всички детайли на кореспонденцията на Sky, а сега и към Израел, заради мощното израелско лоби по целия свят. А може би и готовността на Мосад да се включи в различни операции, включително операцията за спасяване на редиците на Вучич", заявява и политическият анализатор Драгомир Анджелкович. Той смята, че би било нелепо дори да се мисли, че сръбското правителство купува оръжие, за да защити националните ни интереси, защото, както казва, Вучич се е отказал от Косово и всички други национални интереси. Какъв е смисълът да се купува оръжие тогава, ако държавата вече се е отказала от защитата на териториалната си цялост, пита експертът.
"В тези и подобни договорености друг важен елемент е корупцията. Международните споразумения от този вид винаги, като правило, включват и връщане на част от тези пари, съгласно принципа на въртележката, на диктатори на недемократични държави, в които има достатъчно ниво на прозрачност при разходването на публични средства. Точно както африканските диктатори купуваха оръжия, за да може добра част от тези пари да се влеят в джобовете им, Вучич вероятно прави същото. Освен това, при обстоятелства, когато огромен брой държави са изолирали Израел заради това, което прави в Газа, Вучич демонстрира ангажимента си към ръководството на тази страна с това споразумение, защото разчита на силата на израелското лоби да го защити от екстрадиция и отговорност утре, когато напусне властта в Сърбия", заключва Анджелкович.
Още: Протестите в Сърбия стигнаха повратна точка: доминото тръгва към още две държави
