Тази нощ украинската ПВО е успяла да свали противокорабна ракета "Оникс". Това е рядък случай, тъй като тези ракети имат по-особени характеристики и по принцип е трудно да бъдат прехванати. Украинското издание zn.ua изброява в свой материал кое прави тези руски ракети толкова трудна цел за системите за противовъздушна отбрана.
Ракетите "Оникс" имат:
- обсег на стрелбата отвъд радиохоризонта;
- пълно автономно бойно използване;
- диапазон от гъвкави траектории (ниски, високо-ниски);
- високи свръхзвукови скорости във всички фази на полета;
- пълна стандартизация в широк спектър от ракети-носители (надводни кораби от всички основни класове, подводници и наземни пускови установки);
- невидимост за повечето съвременни радари.
Руснаците използват тези ракети за удари по Одеска и Николаевска област като ги изстрелват от бреговата мобилна противокорабна отбранителна система К-300П "Бастион" на полуостров Крим. "Оникс" имат ограничен обсег до 600 километра и летят над водната повърхност. Аеродинамиката на корпуса, съчетана с високата тяга, осигурява на ракетата висока маневреност, което ѝ позволява ефективно да избягва системите за противоракетна отбрана.
По принцип "Оникс" са предназначени за поразяване на надводни кораби от различни класове и типове в рамките на десантни формирования, конвои, ударни групи от военноморски сили и самолетоносачи, както и на наземни радиоконтрастни цели.
Отделна версия на ракетите "Оникс" позволява те да бъдат изстрелвани и от самолети. В този случай ключовите им характеристики са леко подобрени, но ракетите имат значително по-ниско тегло при изстрелване (2500 кг). Те могат да бъдат изстреляни от самолетоносач на височина до 9000 м, с интервал на залпово изстрелване от 2-5 секунди и време за готовност на системата по-малко от 4 минути.
Съветските системи за противовъздушна отбрана са безсилни срещу ракети "Оникс", пише още изданието.
Още: Умряха създателят на най-модерните руски свръхзвукови ракети и украински генерал-предател (СНИМКИ)
Любопитното е, че няма яснота кои точно западни системи могат ефективно да прехванат тези ракети. Известно е, че прехващането със системи като NASAMS или IRIS-T е малко вероятно, тъй като те са проектирани да прехващат ракети с по-ниски скорости.
