Наистина ли сме на ръба на пълномащабна война с Русия? Съдейки по реториката на някои политици, това изглежда така, но наистина ли някой вярва в това? – пита The Spectator.
Барабаните на войната бият все по-силно. Британският началник на Щаба на отбраната, военновъздушният маршал сър Ричард Найтън, призова "защитата и устойчивостта на страната" да бъдат превърнати в основен национален приоритет за всички. Подходът "без глупости" е от съществено значение, защото "ситуацията е по-опасна, отколкото сме виждали някога".
Британският зам.-министър на отбраната Ал Карнс го каза по-образно: "Сянката на войната отново чука на вратата на Европа." А генералният секретар на НАТО Марк Рюте, известен със своите мрачни предупреждения, нарисува картини на милионни армии, сблъскващи се с апокалиптична ярост, и строго нареди на европейците да "се подготвят за мащабна война, като тази, която преживяха нашите дядовци и прадядовци". Още: Естония: Руски граничари пресякоха границата и влязоха на наша територия
Изглежда, че всички "отговорни" служители са съгласни и единственият въпрос, който остава, е кога войските на диктатора Путин ще тръгнат на запад. След пет години, както наскоро предположи Рюте? Или дори утре, както заяви германският генерал-лейтенант Александър Солфранк?
Може би си струва да погледнем отвъд реториката и да обърнем внимание на "разкритите предпочитания" – тоест на действията, а не на думите. Страните от НАТО се споразумяха да увеличат разходите за отбрана от сегашния минимум 2% от БВП до 3,5%, с допълнителни 1,5% за "свързани с отбраната" разходи, което на практика може да означава почти всичко. Но това няма да се случи до 2035 г. и, съдейки по миналия опит, много от тях няма да достигнат тази цел или в най-добрия случай ще прибегнат до съмнителна отчетност, за да създадат впечатление за изпълнение.
Има и ясни изключения. Полша вече харчи 4,2% от БВП за отбрана и след окончателното приключване на закупуването на американските танкове M1A1/M1A2 Abrams и южнокорейските K2 Black Panther ще разполага със значителен парк от съвременни танкове. Това е и геополитически жест: Варшава се стреми да измести Германия като движеща сила в Централна Европа, което вероятно обяснява и очакването Берлин да достигне 3,5% от БВП до 2029 г.
А какво да кажем за Обединеното кралство? Настоящите разходи са 2,3%, като планът е да достигнат 2,5% през 2027 г., а "амбицията" е евентуално да стигнат 3% в следващия парламент. Ако се вярва на графиката на Рюте, това може да означава, че до края на 2029 г. ще започне "катастрофален конфликт" с Русия. Още: Русия с нова, но вече изтъркана кампания: Европейците са фашисти, да пазим държавата си
Ако заплахата от руска атака е толкова реална, страшна и неизбежна, как това се съчетава с бавния темп на превъоръжаване в повечето европейски държави? Преувеличават ли лидерите риска, за да оправдаят по-високи бюджети за отбрана, обещани на Доналд Тръмп? Или са престъпно колебливи пред лицето на истинска опасност?
В същия ден, в който британският министър на отбраната произнесе своята "ода на войната", новият ръководител на MI6 Блейз Метревели говори за желанието на Москва да "сплашва, всява страх и манипулира". Не може ли това в известен смисъл да се отнася и за много западни политици?
Както обикновено, истината е по-сложна. Професионалистите често оценяват заплахите далеч по-фино. Метревели, макар и да признава "острата заплаха от Русия", я описва като "действаща в пространството между мира и войната". Сър Ричард, въпреки че цитира токсичните изказвания на бившия руски президент Дмитрий Медведев като "доказателство", всъщност уточнява, че опасността от руска атака е потенциална, а не неизбежна.
Дори вероятността да е ниска, последствията биха били катастрофални. "Нашата цел е да избегнем война, но цената на поддържането на мира нараства." Още: България и още 7 държави повишават готовността за отбрана на Източния фланг
Владимир Путин не е от политическите играчи, които биха рискували дори ограничено "изпитание" на най-мощната военна коалиция в света. През 2022 г. той едва ли е предполагал, че действията му в Украйна ще ескалират в голяма война. След десетилетия на необмислени съкращения на военните бюджети Европа се нуждае от превъоръжаване, пише The Spectator.
Няма смисъл да изкушаваме Путин – не знаем кой ще го замени или кога, а изграждането на военни способности отнема години. Европа твърде дълго се "отпускаше" под американския чадър и сега осъзнава колко рисковано е това. Ако ЕС и континентът искат отново да бъдат приемани сериозно, трябва да "покажат мускули".
Оправдаването на "най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война" чрез хиперболи и апокалиптични сценарии не е устойчиво. Вместо това е нужен зрял и сериозен обществен дебат. Още: Германски военен експерт: Русия вече е разположила 360 000 войници край границите на НАТО*
Автор: Марк Галеоти
Превод: Ганчо Каменарски
