"Русия не бива да се съмнява - НАТО и съюзниците ще използват, в съответствие с международното право, всички необходими военни и невоенни инструменти, за да се защитим и да възпираме всички заплахи от всички посоки. Ще продължим да реагираме по начина, времето и областта, които изберем. Нашият ангажимент по член 5 е непоколебим". Това гласи официалното становище на НАТО предвид искането на Естония за консултации по чл. 4 на Договора за НАТО. Член 4 гласи, че членовете на Организацията на Северноатлантическия договор ще се консултират помежду си, когато някой от тях прецени, че неговата територия, политическа независимост или сигурност са застрашени.
Съгласно текста, дискусиите в Северноатлантическия съвет – основния политически орган на НАТО, могат потенциално да доведат до някаква форма на съвместно решение или действие.
Алиансът уверява, че ще продължи с ответните мерки като "Източен страж". Операцията стартира на 12 септември, като основната цел е да бъдат "запушени" дупките в отбраната на страни-членки на Алианса от Северно до Черно море. Ключовата цел сега е да се премине към интегрирана система за отбрана - т.е. повече военни ресурси на НАТО да са взаимносвързани и готови за действие, а не да има подкрепа за даден съюзник чак като има нужда и "първият сблъсък" да се поеме само от въпросния съюзник. Още: Дроновете срещу летището в Копенхаген са най-сериозната атака срещу датска инфраструктура досега: Мете Фредериксен
Според НАТО, в случая с Естония Алиансът е реагирал както трябва: "Реакцията на НАТО беше бърза и решителна. Съюзнически самолети бяха изпратени в бойни действия, за да ги прехванат и ескортират от естонското въздушно пространство.
Това нахлуване е част от по-широк модел на все по-безотговорно руско поведение. Това е вторият път за две седмици, в който Северноатлантическият съвет се среща по член 4. На 10 септември Съветът проведе консултации в отговор на мащабното нарушение на полското въздушно пространство от руски дронове. Няколко други съюзници – включително Финландия, Латвия, Литва, Норвегия и Румъния – също наскоро преживяха нарушения на въздушното пространство от страна на Русия. Изразяваме пълната си солидарност с всички съюзници, чието въздушно пространство е било нарушено. Русия носи пълна отговорност за тези действия, които са ескалиращи, рискуват да доведат до погрешни преценки и застрашават човешки животи. Те трябва да спрат.".
Руските нарушения
През последните месеци Русия е извършила серия от нарушения на въздушното пространство на съюзници от НАТО:
- На 10 септември Северноатлантическият съвет заседава по чл. 4 заради мащабно нарушение на полското въздушно пространство от руски дронове.
- Норвегия официално съобщи за три нарушения през 2025 г. – над Баренцово море и над Финмарк, най-северната област, граничеща с Русия. Това са първите подобни инциденти от над десетилетие. Нарушенията са траели между 1 и 4 минути.
- Латвия, Литва, Финландия и Румъния също съобщиха за руски дронове или самолети, навлезли в техните зони.
- В Естония три руски МиГ-31 навлизат във въздушното пространство на НАТО за 12 минути – най-дългият регистриран случай в региона. Още: Ако нарушат границата: Швеция реши как ще действа срещу руските самолети
Генералният секретар: "Не сме наивни"
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте подчерта, че макар пактът да е отбранителен съюз, той не е "наивен":
"Руснаците знаят, че ако е необходимо, няма да се поколебаем. Ще продължим да действаме спокойно и решително, на основата на оценката за заплахите", заяви той.
По думите му в конкретния случай с Естония не е преценено, че съществува пряка заплаха за населението или инфраструктурата, затова се е предприело съпровождане извън въздушното пространство, а не сваляне. "Действията на руснаците са неприемливи и безотговорни, независимо дали са умишлени или не", подчерта Рюте. Още: Стена срещу дронове: Експерти за ролята на щита и как би функционирал
Той припомни, че в района на Балтийско море вече се намира американският самолетоносач "Джералд Форд", който участва в отдавна планирани учения.
Хибридни заплахи и атаки с дронове
Паралелно с нарушенията на въздушното пространство, Европа е изправена и пред хибридни атаки:
- В Дания летището в Копенхаген беше затворено за няколко часа заради появата на неизвестни дронове, което засегна около 20 000 пътници. Премиерката Мете Фредериксен определи случилото се като "най-сериозната атака срещу датска инфраструктура досега".
- Норвегия също временно затвори летището в Осло, след като двама души бяха арестувани за управление на дронове в забранени зони.
- Кибератака срещу компанията "Collins Aerospace" доведе до смущения на летища в Лондон, Берлин и Брюксел.
- В същото време Русия ежедневно съобщава за сваляне на десетки украински дронове над своя територия, включително над Москва, където летище "Шереметиево" бе затворено с часове.
Рекорд в Украйна
Междувременно стана ясно, че дрон е поставил нов скоростен рекорд за Украйна и Европа, ускорявайки FPV до 423 км/ч. Според разработчика – компанията Defender – това се равнява на 110 метра в секунда. Още: Полша иска помощ от Украйна в борбата с дронове
A Ukrainian anti-aircraft UAV set a new speed record in Ukraine and Europe, accelerating an FPV to 423 km/h. According to the developer company Defender, that’s 110 meters per second. pic.twitter.com/3r81vb8tZX
— WarTranslated (@wartranslated) September 23, 2025
