Нови санкции чакат Русия след Буча. Те ще останат за дълго

В същото време вече стана напълно ясно, че облекчаването на санкциите трябва да бъде забравено до края на войната, а пълното им премахване – за много години, до наказването на виновните за военните престъпления и смяната на властта в Русия, свидетелстват изявленията на западни политици и чиновници.

Развитият свят наложи безпрецедентни ограничения на Русия в отговор на инвазията в Украйна. Целта им е да откъснат Русия от западните технологии и пари, за да лишат нейния лидер Владимир Путин от възможността да продължи войната в съседната страна, където руската армия вече е убила хиляди украинци и е изравнила няколко града със земята.

Ограниченията обаче оставиха Русия свободна да печели над 650 милиона евро на ден, продавайки нефт, газ и въглища на Европа, а бавните мирни преговори пораждат надежди за избягване на по-нататъшни драконовски мерки като затваряне на европейски пристанища, пълно изключване на банки от SWIFT и ембарго за петрол и газ.

Всичко се промени през миналия уикенд след публикуването на шокиращи кадри и доказателства за насилие и екзекуции на цивилни в украинските земи, окупирани от руски войски. Руското министерство на отбраната отрича зверствата и нарича фото- и видеокаадрите на световните медии за постановка.

Путин за Буча нагличко запя: Не бях аз, кой в гащите ми ...

"Снимките убити от руски войски мирни граждани в Ирпен и Буча напомнят за масовите кланетата на нацисткия и съветския режими - казва естонският премиер Кая Калас и призовава за нови санкции. - Безразличието е майката на всички престъпления. Трябва да се събират и съхраняват доказателствата, извършителите трябва да бъдат изправени пред съда. И ние имаме задължението да приемем петия набор от строги санкции на ЕС възможно най-скоро."

Предстоят нови санкции

„Шокиран съм от ужасяващите снимки на зверствата, извършени от руската армия в освободения Киевски регион – пише председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и постави таг #BuchaMassacre („клане в Буча").

Шокований приголомшливими фотографіями звірств, скоєних російською армією у звільненій Київській області #BuchaMassacre

ЄС допомагає Україні та НУО зібрати необхідні докази для позовів у міжнародних судах.

Подальші санкції та підтримка ЄС на підході.

Слава Україні!

— Charles Michel (@eucopresident) April 3, 2022

Първите четири пакета от европейски санкции засегнаха Путин и неговото обкръжение, държавни компании и банки, свързани с правителството. ЕС замрази резервите на Банката на Русия, забрани доставката на евро в брой и луксозни стоки за Русия, но не се отказа да купува нефт, газ и въглища от нея, а също така запази възможността да плаща за тях дори чрез санкционирани банки.

Петият пакет се обсъжда от въвеждането на предишния на 15 март. Той трябваше да се появи в началото на седмицата и предполагаше известно затягане на вече съществуващите ограничения и затваряне на вратички, но не включваше ембарго.

Сега въпросът е как ЕС ще реагира на доказателствата на световни медии и правозащитници за престъпления срещу цивилни: ще ускори приемането на почти съгласувания пакет и ще го обяви още в понеделник-вторник или ще вземе решение за по-сериозни мерки, независимо че те застрашават благосъстоянието и спокойствието в Европа.

Западните медии пишат, че все още няма консенсус. Източна Европа, предимно Полша и балтийските страни, изискват решителни действия, но малка група държави, водени от Германия - индустриалният двигател и основният консуматор на енергийни ресурси в ЕС - са против ембарго и дори частичен отказ от руските петрол и газ.

За въвеждането на санкции се изисква единодушието на всички 27 държави от Европейския съюз – втората икономика в света с население над 450 милиона души. Това е добра новина за Путин, който има съчувстващи и зависими от руския газ партньори в ЕС, най-вече Унгария, Италия и Австрия.

Смекчаване на санкциите няма да има скоро

Премахването на санкциите също ще изисква единодушно решение на всичките 27 държави. Всички – от Нидерландия до Естония – ще трябва да бъдат убедени, че извършителите са наказани, а Кремъл напълно е загубил инструментите за намеса във вътрешните работи, подкупи, кибератаки и пряка военна агресия.

Засега дори няма намеци за вдигане на санкциите. Те са много ефективни, съгласиха се в края на миналата седмица италианският премиер Марио Драги и германският канцлер Олаф Шолц и се договориха по телефона, че трябва да ги поддържат. Други са по-строги.

"Не виждаме никакви признаци за искреното желание на Русия да успее в преговорите. Затова трябва да съдим за намеренията на режима на Кремъл по делата, а не по изявленията", казва литовският премиер Ингрида Шимоните. Подкрепя я датският премиер Мете Фредериксен. И двете искат по-строги санкции срещу Русия. А полският премиер Матеуш Моравецки директно призовава за отказ за закупуване на петрол и газ от Русия.

I repeat my postulate to the EU Council: confiscate the assets of 🇷🇺 oligarchs and nation&a radical cut-off from 🇷🇺 fossil fuels.

— Mateusz Morawiecki (@MorawieckiM) April 1, 2022

"Санкциите бяха въведени с цел възстановяване на мира в Украйна, а не за успокояване на съвестта в Европа. Санкциите са предназначени да спрат Путин. И ако това не се е случило, значи те не са достатъчно строги", пише той.

„Повтарям искането към Европейския съвет: да се конфискуват активите на руските олигарси и държавата. И решително да се изоставят руските енергоносители.“

Надеждите за деескалация и ранно облекчаване на санкциите ще убият предишните опити на Запада да постави Путин в ъгъла за лошо поведение. За това напомни наскоро шефът на Държавния департамент на САЩ Антъни Блинкен.

„Предложихме на Путин варианти да излезе от задънената улица, като същевременно запази лицето си няколко месеца преди агресията и дори след като започна агресия. За огромно съжаление всеки път, вместо да приеме предложението, той натискаше газта“, казва Блинкен на скорошен брифинг.

Условия за премахване на санкциите, както описа шефът на Държавния департамент на САЩ, няма да бъдат създадени скоро.

„Санкциите не са въведени завинаги. Те са просто инструмент за постигане на целта и когато тя бъде постигната, те ще станат нещо от миналото. И наистина се надявам, че войната ще свърши, Путин ще спре агресията – и тогава санкциите в даден момент ще бъдат премахнати“, казва Блинкен и описва какво точно трябва да се направи, за да се постигне това:

„Край на войната, възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.“

Това ще отнеме много време, предупреждава шефът му Джо Байдън по време на посещение в Европа.

"Трябва да погледнем истината в очите: тази битка няма да бъде спечелена в следващите дни, дори месеци. Трябва да се подготвим за дълга битка", казва американският президент миналата седмица.

Най-близкият му съюзник на континента Великобритания по-късно пояснява, че примирието няма да е достатъчно, Русия трябва да се поправи и да не прави повече така.

"Споразумение за прекратяване на огъня няма да е достатъчно - казва британският премиер Борис Джонсън, цитиран от неговия пресцентър. - Необходимо е да се увеличи натискът върху Путин, както икономически, така и чрез военна помощ (за Украйна), за да се постигне пълна промяна в курса на Русия.“

Подобни условия изразява и държавният секретар Блинкен.

„Ще трябва да се уверим, че процесът е необратим, че това никога няма да се повтори, че Русия няма да поеме старите пътища след година, две или три.“

ВИЖТЕ ОЩЕ: Зеленски покани Ангела Меркел и Никола Саркози в Буча