Колко е ангажирана НАТО с отбраната на балтийските държави? Това беше въпросът, който Владимир Путин косвено зададе, когато руски изтребители нарушиха естонското въздушно пространство миналата седмица. Публичната позиция на НАТО е недвусмислена: алиансът от 32 държави ще защитава всеки сантиметър от своята територия. Тази ангажираност е видима във военната база Тапа в Естония, близо до руската граница.
Снимка: iStock
Тапа – което буквално означава "убий" на естонски – някога е било мястото на съветска въздушна база. Сега е основната база на естонската армия и на водена от Великобритания бойна група на НАТО.
Когато посетих Тапа миналата седмица, там току-що бяха пристигнали войници от Кралския танков полк. Заедно с по-малък отряд от Франция, те разполагат с впечатляваща огнева мощ в базата – включително бойни танкове Challenger 2, артилерийска система Archer и бронирани транспортни средства Griffon. Британските, френските и естонските войски имат интегрирана командна структура и биха влезли в битка заедно – ако някога Русия нападне Естония.
Още: България се включва в разговорите в ЕС за "стената срещу дронове"
Войските в Тапа са обучени да отблъскват мащабна руска атака. Но западните стратегически умове смятат, че е по-вероятно Русия да действа постепенно в началото – като организира малки, двусмислени операции, предназначени да тестват реакциите и единството на НАТО. Нарушението на естонското въздушно пространство миналата седмица се вписва в този модел, особено след като то последва голямо нахлуване на руски дронове в Полша през предходната седмица. Някои от дроновете бяха свалени от самолети на НАТО и оттогава съюзниците разположиха повече самолети на източната граница.
Снимка: Getty Images
НАТО ще обсъди как да реагира на естонското нахлуване по-късно тази седмица. Някои в алианса твърдят, че в бъдеще НАТО трябва да сваля руски самолети, които нарушават въздушното пространство на алианса. Други обаче, особено в САЩ, смятат, че това би било опасно ескалиране на конфликта.
Русия може постепенно да засили провокациите си, за да тества тези латентни разделения в НАТО. Един от дълго обсъжданите сценарии е нахлуването на руски сухопътни войски в една от балтийските държави – може би под претекст, че защитават етническите руснаци.
Крайната цел на Кремъл е да демонстрира, че взаимната гаранция за сигурност по член 5 от НАТО е безсмислена. Ако руснаците успеят да направят това, тогава може да се опитат да превземат по-малките европейски държави една по една, без да се налага да се изправят срещу обединената сила на НАТО.
Как ще реагира САЩ?
Източник: kremlin.ru
Несигурността относно реакцията на Вашингтон е ключът към проучването на Москва. САЩ осигуряват около 40% от военните ресурси на НАТО в Европа и някои от най-модерните си способности. В балтийските държави има и американски войски. Наскоро артилерийска част от Himars проведе учение в базата в Тапа, а скоро се очаква да пристигне и американска танкова рота. Но ако руснаците някога предприемат мащабно нахлуване в Естония или друга държава членка на НАТО, възникват очевидни въпроси за това как ще реагира Доналд Тръмп. Както ми каза миналата седмица Габриелюс Ландсбергис, бивш външен министър на Литва: "Ако има нахлуване и атака... какво може да очаква Путин? Пристигането на Шестата американска флота в Балтийско море или покана за среща в Аляска?"
Под повърхността се крие истинско напрежение между администрацията на Тръмп и нейните балтийски съюзници. Във Вашингтон чух оплаквания за "естонизирането" на европейската външна политика – позоваване на факта, че Кая Калас, шефът на външната политика на ЕС, е бивш министър-председател на Естония. В части от администрацията на Тръмп балтийците се считат за опасно агресивни в отношението си към Путин. На неотдавнашна среща на високо равнище в Пентагона балтийските официални лица бяха обвинени, че са "идеологически" в опозицията си срещу Русия.
Снимка: Getty Images
Подозрението между балтийските държави и САЩ е взаимно. Миналата седмица в коридорите на естонското външно министерство – точно пред кабинетите на най-висшите служители – видях голяма репродукция на резултатите от гласуването по време на дебата в ООН за Украйна през февруари, в който САЩ гласуваха заедно с Русия. Посланието изглеждаше ясно. Не предполагайте, че Америка на Тръмп е на наша страна.
Най-големите европейски страни са много по-последователни от администрацията на Тръмп в настояването си за необходимостта да се противодейства на руската агресия. Но те също са много нервни от идеята да се борят с Русия без САЩ на тяхна страна – свидетелство за това е мъчителното обсъждане дали европейска "успокоителна сила" би могла да бъде разположена в Украйна без американска "подкрепа" зад гърба си.
Снимка: Getty Images
Но докато НАТО трябва да се справя с несигурността, същото важи и за руснаците. Тръмп е толкова непредсказуем, че реакциите му в международна криза не могат да бъдат предвидени. Много наблюдатели на Тръмп предполагаха, че той никога няма да разреши участието на САЩ в бомбардирането на Иран. И все пак точно това направи той по-рано тази година.
Още: Румънците се страхуват, че Русия може да ги атакува
Дори ако Америка остане настрана в криза в балтийските държави, британците, французите, германците и канадците имат разположени там войски, които са се ангажирали да се сражават. Полша и Финландия – и двете добре въоръжени държави – знаят, че тяхната собствена сигурност е тясно свързана със съдбата на Естония, Латвия и Литва. Те също вероятно биха защитили балтийските държави.
Още: Ще защитят ли САЩ съюзниците от източния фланг, ако Путин ескалира? Отговорът на Тръмп (ВИДЕО)
За Путин би било безразсъдно да тества волята на страните от НАТО да защитят източната граница на алианса. За съжаление, както светът разбра, когато руските сили настъпиха към Киев през 2022 г., Путин е повече от способен да прави безразсъдни ходове.
Мнението е на Гидиън Рахман и е публикувано във "Financial Times".
