България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
27 декември 1872 г.: Залавянето на Васил Левски
На 27 декември по нов стил и 15 декември 1872 г. по стар стил турски заптиета залавят Васил Левски след засада на ханчето в с. Къкрина, Ловешко. Левски отсяда там предишната вечер. Той пристига в Ловеч заедно със спътника си Никола Цвятков. Отсяда в ханчето, което се използва от революционните дейци за тайни срещи. Негов съдържател е Христо Цонев – Латинеца.
Целта на пътуването на Левски е да събере документите на тайния революционен комитет преди завръщането си във Влашко. След обира на турската хазна в Арабаконашкия проход в края на септември 1872 г. започват масови арести. Задържани са голям брой от членовете на комитетите в страната. Признанията на Димитър Общи улесняват турците.
Прочетете също: 22 декември в историята: Пробив в Ньойския мирен договор и знаков бежански заем за България
Залавянето на Апостола остава обгърнато в мистерия в продължение на години. Никола Цвятков, който също е заловен, но след това е освободен, след обесването на Апостола разпространява версията, че при опита си да прескочи плета, той закача крачола си или цървулите си и затова не успява да избяга.
От протоколите от разпитите на Апостола след залавянето му, той споделя следното на въпроса как е бил заловен: "Към десет часа сутринта по турски, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана (това е Юсеин Бошнак, водачът на групата заптиета, изпратена да го арестува). После се опитах да избягам, но държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата и аз паднах там. Заловиха ме…"
27 декември 1877 г.: Западният отряд на ген. Гурко преминава билото на Стара планина
На 27 декември 1877 г. (по нов стил или 15 декември по стар стил), въпреки суровата зима части на руския Западен отряд под командването на ген. Гурко преминават билото на Стара планина. След това руските сили завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Победата на ген. Гурко не само ускорява освобождаването на София, но е и ключова за изхода на войната.
Въпреки лютата зима, високите преспи сняг и студа, българи и русите не се отказват от крайната цел. Руските сили преминават Стара планина като разчитат на помощта на българите. Водени от желанието за свобода и победа над врага част по-скоро, българите разчистват снега, носят разглобените оръдия през дълбоките преспи сняг, напътстват руснаците, приютяват ги, носят им храна и вода.
Прочетете също: 17 декември в историята на България: Знаменит успех при Освобождението на Добруджа и смъртна присъда за Трайчо Костов
