Русия ще се опита да използва новия кръг от мирни преговори за Украйна, за да извоюва отстъпки, които да отслабят отбранителните способности на НАТО, твърди британското издание The Telegraph, позовавайки се на дипломатически източници. Юрий Ушаков, съветник по външната политика на диктатора Владимир Путин, заяви, че Европа трябва да бъде включена в преговорите между руските, украинските и американските представители, тъй като континентът ще има решаващо значение за постигането на споразумение.
Само че мотивът на Москва за включването на европейските държави е да използва следващия кръг от преговори (тристранни дискусии се чакат през ноември в Абу Даби), за да извоюва отстъпки по отношение на разширяването на НАТО, което Владимир Путин определя като "първопричина" за войната.
Кремъл вече намекна, че руският диктатор може да е склонен да направи компромиси по други въпроси, ако основните му изисквания бъдат удовлетворени - а именно да се лиши Украйна от суверенитета ѝ и да се принуди НАТО да отстъпи от експанзията си на изток. Путин вероятно ще поиска присъствието на Алианса в Европа да бъде намалено до нивото от 1997 г., преди бившите страни от Източния блок, включително България (страната ни се присъедини през 2004 г.), да започнат да се присъединяват към отбранителния пакт.
Още: Радев се вбеси, след като ЕП му каза, че се ослушва за Русия и атаките в Черно море (ВИДЕО)
С агресивната си война в Украйна обаче Путин сам предизвика движение на НАТО на изток, защото дългогодишната политика на военен неутралитет на Швеция и Финландия бе нарушена. Опасяващи се от агресия от страна на Москва срещу тях самите, Стокхолм и Хелзинки влязоха в Алианса, макар дълго време да бяха спирани от Унгария на Виктор Орбан, която поддържаше тесни връзки с Путин и режима му.
Снимка: Kremlin.ru
Ако източниците на The Telegraph казват истината, желанието на Русия би означавало потенциално изтегляне на войските на НАТО още от Естония, Латвия, Литва и др. След 1997 г. към Алианса се присъединяват доста държави, като първи са Унгария, Полша и Чехия (1999 г.). Можем да изброим още Румъния, Словакия, Словения, Албания, Хърватия, Черна гора, Северна Македония.
Мирните преговори за Украйна: защо Русия иска да говори с Европа?
Миналата седмица Русия се съгласи да проведе тристранни технически преговори в Абу Даби следващия месец, след продължителна пауза в дискусиите за Украйна с посредник САЩ.
Още: Украйна ще може да купува оръжие чрез НАТО - по-бързо и на по-ниски цени
В интервю за държавните медии Юрий Ушаков заяви, че не очаква срещата да доведе до значителен напредък, и я описа като „пробна среща“. Предишните кръгове от преговори не успяха да осигурят примирие - Путин многократно е изисквал украинският президент Володимир Зеленски да отстъпи всички територии в източния регион Донбас, които руските сили все още не са превзели. Това е факт от 2014 г.
Москва счита, че тази отстъпка е била направена - от името на Киев - от Доналд Тръмп, когато той се срещна с Путин в Аляска миналата година - нещо, което Щатите многократно отрекоха.
„Преди, след срещата в Анкъридж, изглеждаше, че американската администрация може да наложи нещо и да принуди Киев да се подчини. Но досега това не се е получило“, заяви Ушаков. „Това е така, защото не е достатъчно да се говори само с Киев. Трябва да говорим с цяла Европа, която напълно подкрепя Киев".
Както европейските, така и украинските официални лица се съгласиха, че биха били готови да обсъдят „по-широкия контекст на следвоенните споразумения за сигурност в Европа“ по време на преговорите в Абу Даби.
Още: Полша и Литва се обявиха за укрепване на източния фланг на НАТО
Предложението беше отправено от Стив Уиткоф, пратеник на президента на САЩ, по време на тричасовата му среща с Путин в Санкт Петербург миналата седмица.
Снимка: Kremlin.ru
Макар Кремъл да заема песимистична позиция относно перспективите за примирие, изглежда, че Путин е бил убеден да се върне на преговорната маса благодарение на предложението да се обсъдят неговите искания, както и на решението на Вашингтон да отмени санкциите върху износа на руски горива.
Зад кулисите: Европа отказва да приеме руските искания
Високопоставени източници на британската медия настояват, че отказът на Европа да приеме руските искания остава категоричен. „Нашата позиция остава същата като през януари 2022 г.“, казва неназован европейски служител, позовавайки се на писмо, изпратено до Москва от Йенс Столтенберг, бившия генерален секретар на НАТО.
Още: НАТО разполага допълнителни средства за наблюдение и разузнаване в Черно море
Тогава Путин намекна, че удовлетворяването на исканията му би предотвратило руска инвазия в Украйна. Но макар Западът да се съгласи да обсъди неговите опасения, той изключи изтеглянето на войски и ядрени оръжия от бившите съветски републики.
Впоследствие дойде и инвазията в Украйна, както и мирните преговори в Истанбул малко след нея - основна опорна точка за режима в Кремъл, с която той настоява, че войната е можела да приключи още тогава, но Западът подтикнал Киев да я продължи. Каква е конкретиката обаче, припомнете си тук: Проваленият договор за мир в Украйна: Документираната наглост на Путин.
