Москва създава политическите и военните предпоставки за война срещу НАТО. Въпросът е дали заплахите на диктатора Владимир Путин ще бъдат последвани от конкретни действия, пише Süddeutsche Zeitung.
По природа Марк Рюте (генералният секретар на НАТО) е оптимист. В този смисъл речта му преди няколко седмици в Берлин беше забележителна. В нея Рюте съвсем откровено предупреди европейските страни, за чиято сигурност е отговорен като генерален секретар на НАТО, за възможността от война. "Ние сме следващата цел на Русия, ние вече сме под атака. Русия върна войната в Европа и ние трябва да се подготвим за война от предишния мащаб", каза Рюте.
И двете световни войни отнеха живота на десетки милиони хора и донесоха невъобразими разрушения на Европа. А сега генералният секретар на НАТО, който по силата на позицията си има добра представа за ситуацията със сигурността в Европа, заявява, че Европа отново трябва да се подготви за същия мащаб на насилие, смърт и страдание? Предвид тази прогноза е трудно да се разчита на добра нова година. Още: Дронове над Европа, саботажи и заплахи: Ескалацията между Русия и НАТО през 2025 г.
Всъщност това, което Рюте за първи път публично обяви в Берлин по такъв драматичен начин, отдавна се обсъжда в по-затворени кръгове сред европейските политици в областта на сигурността, дипломати и генерали. Разбира се никой не прогнозира, че през 2026 г. Русия ще атакува държава членка на НАТО или ЕС по същия начин, по който започна войната в Украйна през февруари 2022 г. Но, че Русия създава политическите и военните предпоставки за това, сега се счита за общоприет факт.
Логиката е приблизително следната - има две основни категории измервания за оценка на заплахите: потенциал и намерения. Първата описва какво може да направи една потенциално враждебна сила и какви военни възможности притежава. Втората описва какво очевидно възнамерява да направи такава сила и какви намерения преследва в областта на външната политика и сигурността.
Ако приложим това към Русия през 2026 г., виждаме държава, която провежда военни действия в съседна държава от 4 години и е фокусирала икономиката и обществото си върху тази единствена цел. Дори официалните бюджетни данни разкриват мащаба на тази милитаризация: миналата година Русия похарчи почти 1/3 от целия си държавен бюджет за бойни операции и военни нужди. За сравнение: Германия похарчи почти 11% от федералния си бюджет за отбрана през 2024 г., а тези цифри ще достигнат почти 16% през 2026 г. Още: Русия не харесва мирния план на САЩ и пак поставя условия. Разсекретиха стенограми на Путин за Украйна и НАТО (ОБЗОР - ВИДЕО)
Русия произвежда военна техника като танкове, артилерийски снаряди и крилати ракети, но преди всичко бойни дронове от всякакви размери и то в количества, които далеч надвишават тези в Европа. Що се отнася до военния потенциал, на практика няма съмнение, че Русия ще може да атакува НАТО, след като армията ѝ вече не е обвързана от фронтовете в Украйна и е имала няколко години за възстановяване. В този случай, ако Русия предприеме пълномащабна атака срещу Алианса, сравнението на Рюте със световните войни вероятно не би било абсурдно.

По-трудно е да се определи дали Русия наистина възнамерява да направи това. Могат да се изтъкнат аргументи и в полза на двете гледни точки. От една страна руският диктатор Владимир Путин открито заплашва европейците с война, дори с ядрени удари. Още: За да разруши НАТО: Русия напада Естония – вариантите и пречките пред Путин
Много правителства в европейски страни, разположени в близост до Русия, приемат изключително сериозно заплахата от империализма на Путин. На среща на върха на ЕС на 18 декември, 2025 година, полският премиер Доналд Туск предупреди, че европейците са изправени пред избор - или да подкрепят Украйна в борбата ѝ срещу Русия, може би за да спрат Путин в Донбас, или рискуват да станат следващите жертви. Според Туск Европа може да плати "с пари днес или с кръв утре".
Путин все още уважава външните граници на НАТО. Той изглежда осъзнава последствията от агресия срещу Алианса. Руски дронове и изтребители редовно нарушават въздушното пространство на страните членки на Алианса и тези инциденти ясно разкриват намерение и желание за провокация. "Русия ни изпитва" – това обяснение често се чува в НАТО.
Фактът, че Путин се ограничава само с провокации в продължение на четири години, е може би добър знак. Засега изглежда, че той се съобразява с ангажимента на членовете на НАТО да си помагат взаимно в случай на нападение. Докато това обещание остава надеждно – тоест, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп не го поставя открито под въпрос – то може да е достатъчно, за да се предотврати голяма война в Европа. Още: Разузнаването на САЩ: Путин иска цяла Украйна и части от Европа
Това ни води до втория момент, ако искаме да отговорим на въпроса дали войната ще дойде в Европа през 2026 г. В крайна сметка, ако не ограничаваме определението на този термин единствено до ситуацията в Украйна, тогава войната всъщност не би трябвало и не може да се приближи, защото тя вече присъства в Европа отдавна.
Хибридната война
Много експерти считат, че Русия вече води хибридна война в Европа. Войната, която много политици в областта на сигурността считат, че Русия води срещу Европа през последните четири години, най-често се описва с донякъде омаловажаващото прилагателно "хибридна". Още: Защо Европа подготвя гражданите си за война?
Въображението практически няма граници. В средата на декември Асошиейтед прес публикува преглед на 145 инцидента в Западна Европа, които биха могли да бъдат класифицирани като хибридната война на Русия. Списъкът включва палежи, саботаж и вандализъм, шпионаж и дезинформация, кибератаки и експлоатация на мигранти.
Класифицирането на подобни действия на руските разузнавателни служби, определяни като "хибридна война" за разлика от конвенционалната война обаче не ги прави по-малко враждебни или по-малко опасни. Фактът, че досега няма жертви, най-вероятно е случайност.
Следователно е напълно възможно в рамките на следващата година Марк Рюте и неговите съюзници да се изправят пред въпроса дали хибридната атака трябва да се класифицира като "въоръжена атака", което задължава членовете на НАТО да си оказват взаимна помощ съгласно член 5 от Договора за НАТО. Ако е така, ситуацията може да ескалира много бързо. Генералният секретар на НАТО очевидно все още не е напълно убеден, че всички правителства и общества в Европа са осъзнали сериозността на ситуацията. Още: "Защо говорите за война с Русия? Не можете ли да четете?": Путин вкара в действие срещу НАТО "подарък" от Тръмп (ВИДЕО)
Възможно е нещата да се развият по различен начин. Може би след четири години война Русия да е икономически и политически по-слаба, отколкото изглежда. Войната на изтощение съсипва не само Украйна, но и Русия. Докато Украйна не се срине финансово или военно, Путин не може да спечели войната.
Автор: Хуберт Ветцел за Süddeutsche Zeitung
Превод: Ганчо Каменарски