Появата на десетки хиляди сърби, приветстващи руския президент Владимир Путин вчера в Белград, трябва да тревожи Европа, пише в. The Times. Визитата на Путин в Сърбия е напомняне за това, че регионът отново се превръща в "голеща точка". От влияние там са заинтересовани всички големи държави.
Още: "Вече нямаме държава": Нови протести срещу Вучич в Сърбия, огромно напрежение в Нови Сад (ВИДЕО)
Още: Среща Тръмп - Путин - Зеленски може да има още следващата седмица? (ВИДЕО)
Оказаният на Путин топъл прием подчертава културната и религиозна близост на Русия и Сърбия и отразява благодарността за това, че Русия отказва да признае отделилата се през 2008 г. Република Косово.
Решаването на свързаните с Косово въпроси остава ключ за дългосрочната стабилност в региона. Западът направи урегулиране на пограничните спорове, необходимо условие за влизане в ЕС и НАТО, само че тази стратегия засега не носи сериозни резултати – в преговорите на Сърбия с ЕС няма пробив от 2014 г.
Путин дойде в Белград на фона на важни преговори. Президентът на Сърбия Александър Вучич и неговият косовски колега Хашим Тачи се опитват да договорят размяна на спорни територии. Западът отдавна е против преначертаване на границите в съответствие с етническия състав на населението, но през декември миналата година идеята беше подкрепена от Доналд Тръмп.
Още: НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 14.08.25 - Съюзниците на Киев с обща позиция преди срещата в Аляска
Путин може да се възползва от размяната на територии като удобен прецедент, който потенциално може да бъде приложен по отношение на Украйна, смятат от "The Times". Проблемът на Европа е в това, че няма достатъчно влияние на Балканите. Поради вътрешните проблеми в Евросъюза идеята за разширяването му се струва нелепа за хората.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Росен Желязков: Справедлив и траен мир не може да бъде постигнат без Украйна и Европейския съюз
Още: ООН: Рекорден брой цивилни са убити или ранени през месец юли в Украйна
От друга страна отношенията на държавите от региона с ЕС, който стигна през миналата година до извода, че в шест балкански страни има връзка между властите и организираната престъпност, също се усложниха. Евросъюзът с неговото преклонение пред върховенството на закона може да се окаже за балканските лидери не такъв удобен партньор, какъвто е Путин.
Все пак Западът удържа една победа – преименуването на Република Македония в Република Северна Македония открива за тази страна пътя към НАТО. Само че споразумението трябва да бъде ратифицирано от гръцкия парламент. Ако сделката не бъде ратифицирана, етническите малцинства в Македония могат да започнат да искат независимост, което в края на краищата ще дестабилизира целия регион. Основно от това би спечелил Путин.
