България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Иван Кършовски е български революционер, книжовник, учител, журналист и общественик. Той е сред най-близките съратници на Георги Раковски и Васил Левски и принадлежи към поколението революционери, които поставят основите на организираното българско националноосвободително движение.
Кратки биографични данни
Иван Попхристов Кършовски е роден на 12 август 1839 г. в град Елена в семейството на свещеника Христо Кършовски. Семейството е известно с просветната и патриотичната си дейност.
Образованието си получава в прочутата Еленска даскалоливница, едно от най-престижните български училища през Възраждането, а след това учи и в Свищов. Още млад започва работа като учител в родния си град, а по-късно преподава и в Елхово и Хаджиоглу Пазарджик (днешен Добрич).
Срещата с Георги Раковски
Още по време на Кримската война Георги Раковски нееднократно посещава дома на семейство Кършовски в Елена. Именно тогава между двамата се заражда приятелство, което по-късно оказва огромно влияние върху революционната дейност на Иван Кършовски.
Той участва във въстанието на капитан Дядо Никола, в Първата българска легия през 1862 г. в Белград, където е ранен; по-късно учителства в Добруджа, а след това емигрира във Влашко и участва в подготовката на българските чети.
Приятелството с Васил Левски
В Първата българска легия Кършовски се сближава с Апостола. Двамата остават близки съратници години наред.
През 1867 г. Иван Кършовски е главен писар в четата на Панайот Хитов, където Левски е знаменосец. Именно той води прочутия дневник на четата, който представлява един от най-ценните исторически извори за похода.
По-късно и Кършовски, и Левски постъпват във Втората българска легия през 1868 г., а Кършовски отбелязва това в дневника си така: "Кършовски и дякона Васил Левский влязнаха в Легията за насърчение на младите Българчета".
Снимка: Wikipedia
БРЦК
След установяването си във Влашко Кършовски става един от съоснователите на Българския революционен централен комитет (БРЦК) през 1869 г. Той поддържа постоянна връзка с Левски. Използва псевдонима Узун Муратоглу.
Кореспонденция с Левски
До наши дни са запазени писма както от Васил Левски, така и от Христо Ботев, адресирани до Иван Кършовски.
Особено известно е писмото на Левски от 20 юни 1871 г., съдържащо знаменитите думи: "За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим...". Левски го написва след като възникват разногласия между него и част от българската емиграция в Румъния. По това време Левски вече изгражда Вътрешната революционна организация в България и е убеден, че освобождението трябва да бъде подготвено отвътре чрез мрежа от тайни комитети, а не чрез отделни чети и инициативи на емигрантите. Иван Кършовски му е писал преди това писмо, в което очевидно отправя критики към действията на Апостола.
Полиглот и книжовник
Иван Кършовски е сред най-образованите български революционери на своето време. Владее седем езика - турски, гръцки, руски, сръбски, румънски, немски и френски.
Освен революционер той е и уважаван публицист и журналист.
По време на Руско-турската война редактира румънските вестници "Vulturul" ("Орел") и "Independența Națională" ("Национална независимост").
След Освобождението редактира и българските издания "Струма", "Вардар", "Юнак".
Иван Кършовски (вляво), войводата Панайот Хитов и четникът Иван Зерделийски (вдясно), Белград, 1868 г. Снимка: Wikipedia
След Освобождението
След 1878 г. Кършовски работи като съдия, адвокат, публицист. Член е на Либералната партия.
През 1881 г. се установява окончателно в София.
Написва и издава книгите "Нова българска Света гора. Бузлуджа" (1898), "Неразбранщина" (1899), "Румъно-българско скарвание и истинските му причини" (1900, три книги).
Семейство
По време на емиграцията във Влашко се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда шест деца: Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Неговият внук Преслав Кършовски е известен живописец и график, основател и дългогодишен секретар на Съюза на дружествата на художниците в България. Неговата праправнучка е Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд - тя е потомка на най-малката му дъщеря Анка. Потомка на Иван Кършовски е и известната журналистка и международен кореспондент Даниела Кънева по линия на сина му Крум.
Иван Кършовски умира на 1 март 1914 г. в София, след повече от половин век обществена, революционна, публицистична и политическа дейност.
