България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Люба Дагорова - първата българска пътешественичка, за която официално е известно. Тя пътува в продължение на почти цяло десетилетие в Магреба, Близкия и Далечния изток, като достига до остров Сахалин и Япония.
Кратки биографични данни
Люба Кутинчева Дагорова е родена в семейството на интелектуалци в Търново на 15 май 1910 година. Майката на Люба е племенница на легендарния капитан Райчо Николов. Когато Люба е на 3 години, нейното семейство се премества в Румъния. Тя завършва френския колеж в Букурещ. Още като ученичка Люба участва заедно с баща си в Добруджанската революционна организация „Свободна Добруджа“.
Заявявайки активната си позиция срещу асимилацията на българите, тя става обект на преследване от румънските власти. Поради тази причина Люба е принудена да избяга в България. По-късно тя заминава за Турция и започва да изнася в големите градове сказки за българската литература, поезия, нрави, обичаи, както и за положението на Добруджа под румънска власт. Сказките, които българката изнася зад граница, се радват на голям интерес. Благодарение на спечелените от тях пари Люба прави първата крачка към сбъдването на своята най-голяма мечта - да пътешества по света.
Още: Аристократът на сцената: Иконата на българското кино и театър, запомнен като синоним на класа
Пътешествия
През 1935 година Люба заминава за Франция, за да следва журналистика и френска филология. След едногодишен стаж като кореспондент на вестник Le matin и фоторепортер на вестник La femme, тя тръгва на пътешествие из света. Първо посещава Испания, испанско Мароко и Южна Африка. След това се завръща във Франция, за да завърши висшето си образование. През 1939 година Люба сключва брак с журналиста Александър Дагоров, но не се отказва от мечтата си да пътешества.
Освен френски, румънски, турски и руски език, които владее свободно, по време на пътешествията си българката научава арабски и есперанто. В страните, които посещава, тя се препитава с изнасяне на сказки за България. В повечето от тези страни дори не са чували за родината ни, но Люба я прославя със сказките си. Българският трикольор е неотлъчно до нея във всяко пътешествие - тя го носи прикрепен към шапката си.
Още: Емблемата на българската музика: Най-изпълняваният български композитор в света
В малките населени места, където няма интерес за сказките й, Люба се препитава от физически труд - работи като берачка на банани, какао, дафинови листа, смокини, лимони, портокали, бахар, черен пипер. С парите, които припечелва, осигурява по-нататъшното си пътуване.
В историята тя остава и като първата българка, посетила Япония. Своите наблюдения от пътуването си дотам тя описва в книгата „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“, която издава през 1942 година.
Пътешественичката посещава Оман, Суматра, Цейлон,Барода, Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Формоза, Южен Сахалин, Маскат, Тунис, Триполи, Мадагаскар и други. В книгата си тя твърди, че е първата българка, прекосила пеша джунглите от Мадрас до Банкок, както и че е първата европейка, посетила Оман, Маскат, Мека, Медина, Саудитска Арабия и Йемен.
По време на пътешествието си тя пътува с най-различни превозни средства – кораби, влакове, коли, каруци, камили, коне. Радва се не само на гостоприемството на обикновените хора, но и на царски особи.
Сред видните личности, с които се среща, са Махатма Ганди, трансйордаският емир Абд Аллах ибн Хусайн, иракският крал Файсал ибн Хусайн, иракският министър на отбраната Нури Саид, оманският султан Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад III, митрополитът на Птолемаида, архиепископ Месроб.
Първата българска пътешественичка умира на 20 септември 1998 година в София. Приживе тя дарява архива си, като лично описва всичко, което се съдържа в него. Архивът на Дагорова се съхранява във фонд 1328К в Държавен архив.
Още: Внукът на монахинята, която не се боеше от нищо: Как един самоковец създаде българската журналистика
