Изследователите предупреждават, че топенето на арктическите ледници активира „цикъл на катастрофа“ за изменението на климата чрез извличане на метан от скалите под леда.
Опасен газ в реките и ефектът му върху Земята
Учените предупреждават от десетилетия за последиците от климатичната криза, с която човечеството неизбежно ще се сблъска. Ново проучване предупреждава, че топенето на антарктическите ледници създава „цикъл на катастрофа“ за изменението на климата чрез извличане на метан от скалите под леда, пише Daily Mail.
Проучването, в което са събрани 148 водни проби от 19 реки, захранвани от ледници на Свалбард, отдалечен норвежки архипелаг в Северния ледовит океан, установи, че нивата на метан във всяка река са значително по-високи от очакваните от учените. Шокиращо е, че най-замърсените водни басейни са имали нива на метан 425 пъти по-високи от очакваните.
Метанът е мощен парников газ, който излиза от реките в атмосферата, където допринася за глобалното затопляне. Известно е, че с по-бързото затопляне на Земята и по-бързото топене на ледниците ще се отделя повече метан, което ще доведе до още по-бързо затопляне и още по-голямо топене.
Водещият автор д-р Габриел Клебер заяви, че количествата, установени в проучването, са малки в сравнение с антропогенните емисии, като например от изкопаеми горива, селско стопанство и отпадъци. Тези обеми метан обаче са изключително важни, защото разкриват естествена обратна връзка, която не се ограничава само до Свалбард и може да се засили с затоплянето на Арктика.
В проучването учените открили, че този метан не се произвежда от микроби под леда, както е в Гренландия. Екипът анализирал видовете въглерод, открити във водата, и установил, че много от пробите съдържат пропан и етан в допълнение към метана.
Много части от архипелага Свалбард съдържат слоеве от древни шистови скали, богати на органичен въглерод. В продължение на милиони години топлината и налягането под земята могат да превърнат този въглерод в метан, както и в други газове като пропан и етан.
Тези ледници обикновено се топят на повърхността, каза д-р Клебер, но разтопената вода се просмуква през пукнатини и дупки до дъното на ледниците, където взаимодейства със скали, съдържащи древен газ, позволявайки на водата да отделя метан в реките.
Екипът е изчислил, че ледниците, които завършват на сушата в Свалбард, биха могли да пренасят приблизително от 182 до 368 тона метан годишно в топящата се вода. Това е особено тревожно за Арктика, тъй като метанът е изключително мощен парников газ.
Новото проучване показва значително по-високи нива на метан, отделян от подземните води от източници пред ледниците. Използвайки георадар, изследователите също така картографирали ледените условия в някои ледници, за да определят кои фактори водят до най-високи емисии на метан.
Според съавтора на изследването Леонард Магерл от Арктическия университет на Норвегия, той и колегите му са установили, че най-високите емисии на метан са регистрирани там, където са комбинирани подходящи видове скали и подходящи ледникови условия.
Прочетете също: Китайски учени: Войната на Земята може да се разпространи и на Луната
