България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е първата българска лекарка по психиатрия – д-р Анастасия Ангелова Николова (Головина). Нейно дело са нововъведенията в България, свързани с аутопсията на починалите за уточнявате и потвърждаване на причината за смърт.
Биографични данни
Анастасия Николова е родена на 20 октомври 1850 година в град Кишинев в семейството на български преселници от Калофер. Още в началото на XIX век нейният дядо Калчо Минков напуска Калофер и се преселва в Бесарабия. Дъщеря му Елена се омъжва за българина Ангел Николау от Русе. В тяхното семейство се ражда 16-то поредно дете, което кръщават с името Анастасия.
Още: Българският Хенри Форд, оставил на България над 10 млн. златни лева
Заради ранната смърт на баща си и ограниченията пред жените да получават образование във висши учебни заведения по онова време, Анастасия се сблъсква с много трудности. Въпреки това, тя успява да завърши френски колеж в Кишинев и постъпва на работа в Кишиневското земство като стенографка, През 1871 година записва медицина в Цюрих. По време на следването си там се среща с много руски емигранти, сред които Бакунин и Лавров.
Но заради разбиранията си Анастасия е депортирана обратно в Русия от швейцарското правителство. Тя завършва медицина в Париж през 1876 година. Работи като стажант в болниците Котен и Питие. Защитава докторска дисертация. Комисията с председател професор Вулпиан оценява високо нейния труд. Тази дисертация се пази и до днес в архивите на Сорбоната в Париж.
Завръщане в България
Дори за миг Анастасия не спира да мисли за поробената родина на предците си. След потушаването на Априлското въстание Драган Цанков и Марко Балабанов са сърдечно приети от Анастасия, която по това време е в Париж. Тя живо се интересува от съдбата на България. Младата лекарка решава да посвети силите и знанията си на българския народ.
През 1878 година тя се връща в Кишинев, а година по-късно идва в България и започва работа в Търново, където е назначена за общински лекар. Именно там среща съпруга си - Александър Головин, който е руски офицер и доброволец от Руско-турската война, останал на работа в българската администрация. След Освобождението той става директор на бюрото за кореспонденция в политическия кабинет на княз Батенберг. В него сътрудничи и доктор Головина.
По-късно Александър Головин става един от частните секретари на княза, а неговата съпруга паралелно с лекарската си практика започва да се занимава и с литературна дейност. Тя заема длъжността ординатор в Александровска болница и лекар в Първа софийска девическа гимназия.
След детронирането на княз Александър Батенберг, Головина и нейният съпруг напускат България. Тогава в продължение на 2 години тя работи в Медицинския факултет в Цюрих.
През 1887 година семейството се завръща в България и се установява във Варна. Головина е първата жена лекар в Държавна болница. Тя се утвърждава във вътрешното отделение на Държавната болница и в първото в страната Варненско научно-медицинско дружество за издигане и усъвършенстване професионалното ниво на медицинските екипи и здравния контрол. През 1889 година Головина става главен общински лекар, чиято първостепенна задача е спазване чистотата на дворове, улици, площади, хигиена в рибни борси и кланици, както и ограничаване на епидемичните заболявания.
Головина ръководи и новооткритото психично отделение към Държавната болница. Там прилага успешно съвременните постижения при лечение на психически заболявания и неразположения като включева укрепващото влияние на природната среда и най-вече на морето.
Още: Българинът, изобретил летателна машина, чийто архив остана изпепелен в пожари
Анастасия Головина изнася поредица сказки. Участва активно в благотворителни изяви на варненската общественост. Сътрудничи на чужди списания, както и на местния печат. Работи и като училищен лекар.
В продължение на година работи в Пловдив като директор на първокласната болница. След това отново се връща във Варна. Анастасия Головина е една от основателките на Българския червен кръст, а също и на Дружеството за закрила на децата. Дарява средства за фондове за Варненската мъжка гимназия, както и за гимназията в родния град на нейния съпруг – Белезерка.
Головина е една от най-ярките личности в благотворителното дружество "Милосърдие" и в Съюза за закрила на децата сираци - на него тя дарява къщата си. В смутните времена на предразсъдъци и табута, д-р Головина заявява на висок глас, че мястото на жената не е само в кухнята.
В нейна чест вътрешното отделение на варненската болница е наречено с нейно име.
Д-р Головина напуска този свят на 5 март 1933 година във Варна. И до днес нейните многобройни трудове и преводи са обект на интерес от историята и медицината.
Още: Самоукото българче, което на 19 години композира на фронта първото ни хоро за духов оркестър
