България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Михаил Колони е един от тези велики българи, за които не се говори много в днешно време.
Биографични данни
Този велик българин е роден в далечната 1817 година в Сливен, преживял ужаса на турското робство, останал сирак и израстнал далеч от любимата си родина. Но в зряла възраст той се завръща, спомага за революционното движение и дарява цялото си богатство на България.
Още: Българинът, който остави сърцето си в паметника Шипка, но не получи дори благодарност
След като губи родителите си, малкият Михаил заминава заедно с близки за Букурещ. Там постъпва в гръцко училище и приема фамилията Колони на своя вуйчо, който е управител на руски колонии край Кишинев. Будният и ученолюбив Михаил привлича вниманието на княз Александър Гика, който по това време управлява Влашкото княжество. Князът го назначава за домашен учител на децата си. Изпраща го да продължи образованието си в Атина и Париж. През 1848 г. Колони участва в Парижката революция и е единственият българин, сражавал се на барикадите.
След като се връща в Букурещ, Колони се утвърждава като преподавател и предприемач. Изявява се и като защитник на българската кауза. През 1853 г. финансира изграждането на църквата „Свети Стефан“ в Букурещ, подпомага четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, участва активно и във Втората българска легия. Заради тази дейност е хвърлен в затвора, но е освободен след плащането на голямо парично обезпечение.
Строителят на Варна
След Освобождението, Колони се завръща в родината. Той продава своите имоти в Румъния и през 1879 г. се установява във Варна, след което става депутат във Второто народно събрание. Има два мандата като кмет на Варна съответно в периода 1881–1885 и 1890–1893. Успява да преобрази града, променяйки напълно облика му на ориенталско средище.
Още: Българското овчарче, което написа химна на Харвардския университет
Негово дело е изграждането на Морската градина, на чието място по онова време е имало зеленчукови градини край брега на морето. Въпреки скептицизма на останалите народни представители, Колони сам започва залесяването на Морската градина като заявява, че не желае да умре, преди да види този парк завършен.
Негово дело са и широките павирани улици, площади и зелени градини. С лични средства той финансира редица обекти, които след това стават общинска собственост. Заедно с княз Александър Батенберг и митрополит Симеон Колони полага първата копка за катедралата „Св. Успение Богородично“. Промяната на нос Галата и Франгенските възвишения също е негово дело - той организира мащабни залесявания, за да предпази града от ветрове.
Колони сравнява Варна с градове като Марсилия, Париж и Букурещ и неговата цел е тя да заприлича на тях. Търси подкрепа от централната власт и кани княз Батенберг във Варна, за да помогне за построяването на двореца „Евксиноград“.
Михаил Колони влага цялото си богатството си в развитието на Варна. Но последните години на живота му са белязани от бедност. Той умира на 10 януари 1893 г. Погребан е на общински разноски. В знак на признателност варненци издигат паметник в негова чест. Улица в града носи неговото име.
Още: Живописец, сценограф, поет: Българинът, който изгради основите на националното ни радио
