България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Марин Дринов е един от най-значимите историографи, филолози и обществени дейци в българската история, изявен етнограф и истински енциклопедист.
Кратки биографични данни
Марин Дринов е роден на 1 ноември 1838 (20 октомври по стар стил) в Панагюрище.
Започва образованието си в родния си град, а после е изпратен в Русия за продължително обучение с дарения, събрани от съгражданите му. Учи в духовната семинария в Киев, а след това в Московския университет, където се дипломира със степен "кандидат на историко-филологическите науки". След това Дринов пътува и работи в Австрия, Италия и други европейски градове (1865–1871). След като защитава магистърска и докторска дисертация, той става преподавател по славистика в Харковския университет, където работи до края на живота си.
Още: Българската Мадона: Майсторът, който ни остави най-емблематичните портрети на българката
Получава почетното звание член-кореспондент на Императорската Санктпетербургска академия на науките.
Научна дейност и приноси
Марин Дринов е смятан за един от пионерите на българската историография и е сред най-видните български учени от периода на Възраждането. Изучавал е архивни документи в оригинал и публикува значими трудове по история, филология и етнография. През 1872 г. защитава дисертация за заселването на Балканския полуостров от славяните, а по-късно прави фундаментални изследвания върху южните славяни и Византия.
През 1869 г. Дринов става съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, което впоследствие се развива в Българската академия на науките (БАН). Това е институцията, която обединява научните усилия и традиции в модерна България.
Голям принос има в отстояването на българската църковна независимост.
Участва активно в подготовката на Търновската конституция (1879 г.) — първата демократична конституция на освободена България.
Негово е предложението София да бъде столица на новата българска държава, въпреки че дипломатите първоначално са предпочели Велико Търново. Идеята му е приета и София става столица на Третата българска държава.
Още: Живописец, сценограф, поет: Българинът, който изгради основите на националното ни радио
Дринов играе ключова роля в стандартизацията на българския език. Предлага и налага 32-буквената кирилица, която служи като литературен стандарт до 1945 г., когато се правят нови орфографски промени - премахват се буквите Ѣ (ят) и Ѫ (голям юс) и в азбуката ни остават 30 букви.
През периода на руското управление в България (1878–1879) Дринов е министър на народното просвещение и духовните дела и участва в създаването на първите закони за образование.
След 1881 г. той живее в Харков, където продължава научната си и преподавателска дейност до смъртта си от туберкулоза на 13 март 1906 г. Тленните му останки са пренесени в България и погребани в София.
Памет и наследство
Днес неговото име носи връх Дринов на остров Смит, част от Южните Шетландски острови на Антарктида.
В различни градове на страната — София, Панагюрище, Кюстендил, Варна и др. — има училища, носещи неговото име, както и множество паметници.
