България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е революционерката Кина Кънчева - сестра на великия български революционер Ангел Кънчев.
Кратки биографични данни
Кина Кънчева е родена през 1854 година в Трявна, в семейството на Кънчо Ангелов и Гана Пандурска. Нейната по-малка сестра Иванка Горова също е революционерка. Семейството се премества в Русе, където Кина учи за учител.
Кина Кънчева е част от Българския революционен комитет в Гюргево, където е изпълнявала функцията на куриер - пренася пощата и патрони, нужни за делото. По време на Освободителната война участва активно в съпротивата срещу турците в Русе.
В ръцете на турците няма да се дам
Повратен момент в живота на сестрите е смъртта на техния брат - след като Ангел Кънчев се самоубива, за да не попадне в ръцете на турците, сестра им Стоянка губи разсъдъка си след тормоз от турците, а Кина се включва активно в националноосвободителната дейност. Тя става куриер на баба Тонка Обретенова и нейната дъщеря Петрана Обретенова. Кина пренася писма, оръжие, вестници и книги между Гюргево и Русе. След като нейната сестра Иванка се омъжва за революционера и благодетел Димитър Горов, Кина засилва дейността си.
В спомените си смелата революционерка пише: "С тайните писма, написани на бяла хартия със симпатично мастило, "завивах" дантелите си и никога не забравях думите, казани на клетвата:"В краен случай ще глътна писмото или ще се удавя в Дунава, но в ръцете на турците няма да се дам!"
През 1888 г. Кина сключва брак с капитан Александър Кесяков, който е болградски българин. Но след няколко години тя овдовява и остава сама с малкия си син, носещ името на нейния брат Ангел.
С вдовишката си пенсия Кина трябва да се грижи не само за сина си, но и за болната си сестра Стоянка. Тя също получава пенсия, която обаче през 1896 е спряна от държавата.
Забравена от държавата
Няколко пъти Кина търси помощ от държавата, но без успех. С помощта на ген. Кирил Ботев, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Сия З. Стоянова, Петрана Обретенова, Сава Пенев и Никола Славков тя си набавя документи, удостоверяващи, че е членка на Българския революционен комитет в Гюргево.
Още: Писателят, участвал в 3 войни, който 5 пъти бе хвърлян в затвора
На 19 ноември 1908 г. Кина Кънчева подава молба за пенсия до Народното събрание заедно със съответните документи. Но нейната молба не е удовлетворена. Четири години по-късно тя отново пише до Народното събрание. Отново без резултат. През януари 1929 г. Кина Кънчева прави нов опит да получи помощ от държавата.
В писмото си тя пише: "Вие господин Председателю, ще прецените в сравнение с другите, които също тъй са рискували живота си като мен за свободата на България, за която, нашето семейство даде най-добрия си член – брат ми Ангел Кънчев, дали съм възнаградена аз, болната ми малоумна сестра Стоянка, която се умопобърка при вида на застреляния ми брат на русенското пристанище, като сме оставени в дълбока старост да живеем само с пенсията за прослужено време, наследена от покойния ми мъж".
В писмото си Кина изразява недоволството си, че вдовиците на руските офицери, които са участвали в Освободителната война като нейния мъж, получават по-висока пенсия от нея.
"Освен качеството ми жена на офицер от Освободителната война, съм самата поборница и сестра на революционер. Каква полза лично за мен и сестра ми, че в София и Русе са нарекли улици на името на брат ми и че недавна в Русе празнуваха много шумно 50 години от героичната смърт на брат ни, когато ние сестрите му бяхме забравени и оставени да мизерствуват", пише още възмутената Кина Кънчева.
Иван Вазов също пише с възмущение, че не е направено нищо не само в памет на загиналите за свободата на България, но и за онези от тях, които са останали живи. За сестрите на Ангел Кънчев той пише: "Едната се скита из Румъния по чужди врати, а по-малката, която после смъртта на брат си, който беше единствената им подкрепа, оттам гола и боса по улицата прибра я една циганка и днес се намира.....Да го кажем ли? Тя се намира в публичен дом, облечена в червени кадънски гащи".
Но никой не чува и неговия глас и сестрите на Ангел Кънчев са оставени на произвола на съдбата. Кина Кънчева умира през 1932 г. Нейната сестра Стоянка, която умира 7 години по-късно, е принудена да скита из хановете, молейки се за подслон и храна. Единственият, който остава от революционерката фамилия, е синът на Кина - Ангел Кисяков. Но той няма деца.
