България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Харалампи Джамджиев - създател на летателна машина.
Биографични данни
Харалампи Джамджиев е роден през 1875 година във Велико Търново. Негов дядо е Велчо Атанасов – Джамджията, останал в историята като организатор на Велчовата завера. Тя е опит за въстание на българите в Търновско и Силистра през 1835 г. Заможният търговец Велчо Атанасов – Джамджията планирал бунта, но заговорът е разкрит от османските власти с помощта на Русия, която по това време поддържа добри отношения с Османската империя.
Харалампи Джамджиев постъпва във Военното училище в София през септември 1893 г. Две години по-късно завършва образованието си там и с получения офицерски чин постъпва в 18-ти пехотен етърски полк в Търново. Преместен е в Русе през 1898 г. Разпределен е в 8-ма пионерна дружина в Стара Загора през 1900 г. Служи там до 1904 г., а през 1905 г. напуска военната служба.
Първият българин, създал летателна машина
В началото на XX век той използва цялото си свободно време и средства за конструиране на летателни машини и твърди, че с тях ще може да се лети в небето, въпреки скептицизма на обществото по това време.
Още: Гениалният художник, който рисува душата на България, превръщайки народния бит в шедьовър
Още през 1894 г. той прави първия си опит с аеродинамичен уред, построен във Варненската окръжна образцова железарска работилница. Джамджиев конструира летателна машина през 1895-1896 г., а през март 1902 г. изпитва успешно модел на орнитоптер с разпереност 1,05 м и обща дължина 1,25 м. През 1902 г. той изпробва край Силистра конструирания по-рано от него още през 1895 г. летателен апарат. Това се случва година преди първите полети с планери на братята Райт. Но заради тромавостта на родното чиновничество, името на Джамджиев не са вписва като пръв създател на летателна машина.
Летателната машина прави малки параболи над силистренското село Поп Кралево. При полета си тя се разбива в близкото румънско село Есекьой.
През 1911 г. Джамджиев патентова във Франция летателния си апарат. Създава и орнитоптер с парен двигател, който експлодира. След това Джамджиев създава друг орнитоптер с пружина, която се използва вместо двигател. Изобретената от него машина прави големи параболични скокове. На 3 февруари 1921 г. изобретателят патентова в Прага модел самолет, носещ името „Бързолет“.
Още: Най-тъжният български актьор, превърнал се в легендарен комик: Любимец на хората и враг на властта
Джамджиев започва да обикаля България, за да запознае обществото с идеите си. Харчи и последните средства от зестрата на жена си, за да разработи мелницата на тъста си и с получената печалба да финансира своите експериментални модели, но този път с неподвижни крила. Но мелницата му е запалена. В пожара изгарят скиците и документацията за строеж на моноплан, както и всички материали, набавени от Джамджиев с големи лишения.
Въпреки всичко, той не се отчайва. Намира нови заеми, открива две нови модерни мелници и продължава с опитите си.
Амбициозният българин е готов да участва в международен въздухоплавателен конкурс, но няма финансова подкрепа, за да го направи. Тогава съдбата му нанася още един удар - още един пожар (случаен или не), който изпепелява не само имотите на изобретателя, но и целия му архив.
Джамджиев си отива от този свят на 13 март 1961 г. без дори да предполага колко много оставя след себе си. Но и до днес постиженията на този български гений остават неоценени.
Още: Живописец, сценограф, поет: Българинът, който изгради основите на националното ни радио
