България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е и Дико Илиев - самоукото момче от село Карлуково, което композира на фронта първото за България хоро за духов оркестър.
Биографични данни
Дико Илиев е роден в бедно семейство през 1898 година в Карлуково, Луковитско. Завършва четвърто отделение в родното си село. След това през 1911 година постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк в Орхание (дн. Ботевград), без да е получил преди това специално музикално образование. Участва в Балканските войни и в Първата световна война.
Още: Българката, която на 15 години стана героинята от Балканската война, но днес тъне в забрава
"Искърското хоро"
На Добруджанския фронт през 1917 г. пише първото си авторско хоро – "Искърско хоро". До този момент у нас са известни само еленино, право, ганкино и ред други хора, които се изпълняват с типичните за всеки район инструменти – зурна, кавал, джура гайда, каба гайда.
Въпреки че към този момент Дико не познава дори елементарните правила за композиране, по военните фронтове едва на 19 години, талантливото българче от Карлуково изразява таланта си върху нотния лист.
"Искърско хоро" бързо набира популярност поради уникалното си и новаторско звучене. Другарите на Дико Илиев от фронта споделят: "Едва смогваше да записва музиката, която звучи в главата и душата му".
Музикант и диригент
В периода 1919-1920 г. Дико Илиев се изявява като оркестрант във Военното училище в София. Преустановява тази дейност след Първата световна война. До 1931 г. свири само по селски сватби във Врачанско. След това до 1958 г. почти целия му професионален път се свързва с оркестъра на 36-ти пехотен козлодуйски полк. По това време Илиев си сътрудничи активно с диригента на оркестъра Александър Вейнер. През този период той създава някои от най-популярните си хора и маршове. През 1948 г. полага успешно изпит, след който до излизането си в пенсия се изявява като диригент на оркестъра. Междувременно е диригент и на духовия оркестър към читалището в Оряхово.
Още: Българинът, който остави сърцето си в паметника Шипка, но не получи дори благодарност
"Дунавско хоро" и останалите му творби
По време на творческия си път Дико Илиев аранжира народна музика за духови оркестри. Той създава десетки авторски хора и китки. Сред останалите му известни творби са "Дунавско хоро", "Александрийка", "Добруджанско хоро", "Майски цветя". Композира няколко еленини, дайчови и самоковски хора, ръченици, коконяци, около 20 марша.
Шедьовърът на Дико Илиев "Дунавско хоро" звучи и до ден днешен на 31 декември при посрещане на Нова година. Той се ражда редом до "Един завет", "Бдици лъвове титани", "Велик е нашия войник".
Зад творбата "Александрийка" стои голяма лична трагедия на композитора. Тя носи името на дъщерята на Дико - Александра, която умира едва на 14 години. Покрусеният баща изплаква върху нотния лист мъката си от загубата на свидното си чедо.
В зряла възраст Дико Илиев преподава на млади български таланти, воден от идеята, че музиката идва от душата, а не от учебниците.
Признание и награди
Той получава десетки награди.
В Оряхово всяко лято се провежда панаир, в чиято програма са включени творби на Дико Илиев.
Илиев ледник в Антарктика е кръстен на неговото име.
Още: Българският художник, който впечатли дори Айнщайн, но у нас остана непризнат
