България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е и Аврам Чальовски - един от най-видните български индустриалци, който дари 10 милиона златни лева на бедните и болните. Неслучайно е наричан българският Хенри Форд
Биографични данни
Аврам Чальовски е роден през 1854 г. в македонското село Галичник по онова време част от Османската империя, а днес - от територията на Република Северна Македония. Извървял пътя от овчарче до свръхбогат човек, той не се чувства богоизбран.
Когато след Освобождението, Македония остава извън пределите на Майка България, малкото пастирче идва в София. Бедният Аврам спи по тавани и мазета, а вечер мие чинии по кръчми. Но още тогава проявява предприемаческия си дух - през деня обикаля из софийските улици, продавайки боза. След няколко години успява да си купи собствена сладкарска работилничка. През 1898 г. той разполага вече с кон и собствена мелница. Заедно с един работник започва да произвежда първата тахан халва в България.
Първите фабрики
След 10 години Чальовски построява първата си фабрика.
Още: Първата акушерка у нас, участничка в 3 войни и първа жена воден спасител във Варна
Втората си фабрика открива през 1920 г. в Бургас. Там освен халва произвежда шоколади, сладкарски изделия, както и известното олио "Вега". Фабриката му разполага със собствена жп линия, водоизточник, електроцентрала, както и с кравеферма, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко.
В 1936 г. той отваря и клон на Гара Искър, където става първият производител на Балканите на мляко и яйца на прах. Там се намира и печатницата му за етикети и рекламни материали.
Последната воля на Аврам Чальовски
Аврам Чальовски живее воден от желанието си да завещае на наследниците си не богатство и пари, а морал. Той превръща част от къщата си в музей – в нея има стая с оръжия, друга стая с македонски народни носии, а трета със скулптури от дърво на всички български царе, барелефи на възрожденци и нумизматичен кът.
Въпреки завидното си богатство, Чальовски и семейството му живеят скромно. Той предлага на работниците си безплатен стол, безплатно олио, месо и сапун. Освен това им дава 13-та заплата, както и по половин заплата допълнително за Великден. Предприемачът не пести за служителите си - отпу́ска големи заеми на млади семейства, а след това им ги опрощава.
Живял скромно и без никаква показност, Аврам Чальовски дарява пари на нуждаещи се без да парадира с даренията си. Той завещава 10 милиона златни лева за учредяването на фондация за бедни, болни, сираци. Други 550 хиляди дава предприемачът завещава за сиропиталища и старчески приюти. Приживе прави голямо дарение на Зографския манастир, както и за параклис за Рилския манастир. Предприемачът дарява 550 000 лева на Бигорския манастир. Прави голямо дарение на църквата в родния си Галичник, както и на църквата "Св. Димитър" в Бургас и на църквата "Св. Никола Софийски" в София.
На смъртния си одър 82-годишният Аврам Чальовски първо опрощава всички дългове на длъжниците си. След това близва парченце халва и изрича предсмъртното си желание - да бъде погребан до работника, с когото тръгва по този път. Със сетни сили издъхващият индустриалец моли Бог да закриля наследниците му и да не забравят, че трудът, постоянството, честността и благородството са най-важни в живота.
Още: Родолюбецът от Дряново, който работи за благото на народа и бе убит от Държавна сигурност