България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е и Влада Карастоянова - образованата българката, която отстоява възгледите си и заради тях е обявена за предател.
Ранни години
Влада Карастоянова е родена на 17 февруари 1889 година. Баща й е известният генерал Рачо Петров, който ръководи щаба на българската армия по време на Сръбско-българската война. Името му остава в историята на България и като министър-председател и министър на външните работи. Майка й е красивата и добре образована Султана Петрова, чието име също е познато в обществото по онова време. Тя е една от първите дами на българската висша класа. Султана оставя в историята интересни мемоари.
Още: Родолюбивата българка, която даде четирима сина за свободата на България
Влада завършва гимназия в столицата и след това френския колеж в Цариград, където получава диплома за преподавател по френски език. Мечтае да следва медицина, но майка й не одобрява тази идея и тя остава просто мечта.
За кратко Влада е съпруга на офицера от царската армия Любен Карастоянов. Въпреки че скоро след сключването на брака си, Влада се развежда, от него остава нейната дъщеря Лиляна.
Младата учителка, която преподава уроци по български и френски на наши и чужди дипломати, бързо печели уважение в обществото.
"Враг на Германия"
След избухването на Втората световна война Влада смело изразява мнението си по въпроси, свързани с политиката на страната. Тя е категорична, че България трябва да е на страната на Антихитлеристката коалиция, не крие неодобрението си към прогерманската линия на правителството на Богдан Филов и го изразява публично.
Заради мнението й, че страната ни трябва да запази неутралитет, Влада се сдобива с обвинение за „подмолна дейност и проанглийска пропаганда”. Заподозряна е в шпионаж за английското разузнаване. През лятото на 1940 г. тя е въдворена за три месеца в село Левуново. По-късно е освободена с предупреждението да се откаже от „проанглийската пропаганда”.
Това оставя Влада без работа - никой не желае тя да е негова учителка. В началото на 1941 г. тя се сдобива с обвинението „враг на Германия”.
По това време британският пълномощен министър в София Джордж Рендъл предлага на Влада политическо убежище в английска колония, ако България се присъедини към Оста.
След присъединяването на България към Тристранния пакт, Влада напуска България заедно с дъщеря си. С помощта на цар Борис III тя получава виза, след което се установява в Йерусалим.
Английският военен аташе в Йерусалим отправя покана към Влада да участва в радиопредаванията срещу Германия по Би Би Си Лондон. На 9 септември 1941 г. тя пристига с дъщеря си в Лондон и започва да се изявява като коментатор по т. нар. „черна станция Васил Левски”.
Заради обективността в коментарите си, в документ на Държавна сигурност, тя е описана като „единствената, която се ползва с известни свободи в начина и подбора на казване предварително определените теми”.
Именно тази обективност и несломим дух са причината Влада да се сдобие с първата си задочна присъда. На 29 април 1943 г. Софийският военно-полеви съд се произнася със смъртна присъда чрез обесване, както и конфискация на имуществото. Доводите на съда са дейност „в полза на чужда държава и във вреда на България”.
Съдбата на Влада Карастоянова след 9 септември 1944 г.
Когато правителството на Отечествения фронт идва на власт, Влада Карастоянова прави последните си политически коментари. Тя пожелава на новата власт „успех във великото начинание”.
Новата власт я приема за „английски агент” и тя повече не се завръща в родината.
Емисиите на Радио Лондон също се променят в новата политическа обстановка. Влада Карастоянова остава без работа.
През 1947 г. и последното имущество, останало от родителите ѝ, е конфискувано. Тогава Влада прави нов опит за завръщане в родината, но получава категоричен отказ. Тогавашният външен министър Васил Коларов пише писмо до нея, в което заявява, че е по-добре да не се връща.
Когато започва Студената война, Би Би Си подновява политическите си предавания. Влада се завръща в радиото през 1948 г. като сътрудник и представител на българските емигранти в Либералния интернационал. Говорейки от свое име, тя защитава българските интереси и се противопоставя на съветизацията.
През 1962 г. българката прекратява коментарите по Радио Лондон, след което започва работа като редактор в Радио Свободна Европа в Мюнхен. Но през 1971 г. нейният глас замлъква завинаги - Влада умира от рак далече от родината.
Въпреки възможността за прекрасен живот като приближена до царския двор, тази свободолюбива българка избира трудния път и умира като политически емигрант.
През 1992 г. е издадена книгата „Влада Карастоянова. Останах завинаги българка: радиобеседи по Би Би Си, доклади, писма”, съставена от Наталия Костова, която разказва за живота й.
Още: Царицата на комедията: Голямата българска актриса с малките роли
