България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е и Иван Денкоглу - българинът, роден в бедно семейство и останал невръстен сирак, който към средата на XIX в. става един от най-успешните и заможни български търговци. Въпреки че живее далеч от родината си, до сетния си дъх той милее за нея. И докато Евлоги Георгиев е най-големият дарител в българската история, Иван Денкоглу остава като най-големият дарител на възрожденска София.
Биографични данни
Иван Ненов Денков, останал в историята като Иван Денкоглу, е роден през 1781 г. в софийското село Балша. Бъдещият просветител и заможен търговец се ражда в семейството на бедния шивач Нено Денков. Остава сирак и майка му е принудена да го изпрати при свои роднини в Търново, давайки му 14 турски лири. Иван обаче решава да замине с гурбетчии за Цариград, а оттам продължава към Русия с група гръцки търговци.
Озовава се в руския град Нежин - по това време голям търговски център. Българинът бързо научава гръцки и руски език и завъртява търговия. За да развие по-добре дейността си, Иван става член на Нежинското гръцко братство и се възползва от всички привилегии, които имат гръцките търговци в града - например, да пътува свободно из Руската империя без паспорт и внасяните от него стоки да бъда освободени от мита. С новото си име – Иван Николаевич Денкоглу нашенецът успява да натрупа значителен капитал и се премества в Москва. Търгува с любимите на руската аристокрация кожи от самур - дейност, с каквато по онова време не се е занимавал нито един друг българин.
Въпреки че няма никакво образование, успешният търговец цени ролята на съвременното училище. Това е причината в Москва той да се сближи с някои от влиятелните руски учени, както и с българите, дошли да получат образование в Русия.
Дарения и наследство
Иван Денкоглу поддържа близки отношения с Васил Априлов. Изпраща му учебници и книги за училището в София. Създадената от него библиотека към софийското училище по-късно служи за основа на Народната библиотека в София.
Още: Родолюбивата българка, която даде четирима сина за свободата на България
Поддържа връзка с Палаузов, Погодин, Аксаков, както и с Георги Раковски и Найден Геров.
С негова помощ е издаден първият том от съчиненията на руския учен Юрий Венелин (един от първите изследователи, които насочват вниманието си към историята и културата на българите) – „Критически изследвания за историята на българите“. Денкоглу дарява средства за построяването на паметник на гроба на Венелин. „Изборник великаго княза Святослава Ярославича 1073 года“ и „Века на болгарския цар Симеона“ също са отпечатани благодарение на Денкоглу.
Родолюбивият търговец учредява и стипендия „на вечни времена“ в Московския университет. Единственото условие за нейното получаване е българските студенти да се завърнат в родината след като завършат образованието си и да работят в полза на своя народ.
Българинът дарява и значителна сума за построяването на ново училище в София. В даренията си той не пропуска църквите и манастирите, пазещи българщината. От Русия той им изпраща църковни и славянски книги, както и свещенически одежди.
На 13 май 1861 г. Иван Денкоглу умира на 80-годишна възраст в Москва. Въпреки че е далече от родината, неговото завещание е свидетелство за безграничната му обич към нея. Завещава 1000 рубли на софийското училище и по 100 рубли на седемте църкви в София. В завещанието има и 2000 рубли за откуп на осъдени заради дълговете си бедни софиянци.
Иван Денкоглу дарява и солидната сума от 30 хиляди златни рубли за построяването на българско девическо училище в двора на църквата „Свети Крал” (днес „Света Неделя”), което е тържествено открито през 1858 г . Училището изгаря при големия пожар в София при изтеглянето на турците, когато градът е освободен от руските войски.
Личната си библиотека от 600 тома Иван Денкоглу дарява в полза на светското образование. След Освобождението дарените от него книги поставят началото на книжовното богаство на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Денкоглу дарява и средства за възстановяване на разрушени български домове в София след земетресението от 1858 г. До края на живота си заможният търговец дарява 70% от натрупаното си богатство.
Още: Царицата на комедията: Голямата българска актриса с малките роли
