България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Георги Парцалев е емблематично име в българския театър и кино и до днес е школа за прохождащите актьори. Неговият талант, подход към професията и контрастна житейска съдба привличат непрестанно интереса не само на хората с подобен на неговия талант, но и любопитството на публиката. В годините, в които играе на театралната сцена и на големия екран, Георги Парцалев е обожаван от публиката заради неподправения си талант, но и заради автентичния си характер, който със своите противоречия оформя една по-скоро драматична съдба. Драматична съдба за един велик комедиен актьор.
Снимка: Златен фонд на БНТ
Макар да е израснал в патриархално семейство и баща му да е искал синът му да стане доктор, Георги Парцалев се насочва към актьорската професия, въпреки че започва да учи медицина. Медицинското си образование обаче Парцалев прекъсва, като не е ясна точната причина - дали заради болест, или заради невзети изпити, но се знае, че са правени постъпки да бъде изключен, тъй като е вражески елемент. Георги Парцалев не е учил за актьор, но става едно от златните имена в историята на българското изкуство.
Още: Нежната поетеса и муза на Славейков: Коя е една от най-образованите българки след Освобождението
Следен е от Държавна сигурност и винаги към него властта е подхождала с подозрение, тъй като е син на опозиционер. В досието на Парцалев се откриват и сведения от агенти, че е заподозрян в това, че е хомосексуалист, тъй като не е забелязван "да се движи с жени или да търси такава компания", а напротив - често се е движел с по-млади мъже. През 1964 г. по време на процес срещу българските интелектуалци с хомосексуални наклонности "народната власт" арестува Парцалев заедно с други изявени културни дейци. Провежда се показно дело и се смята, че обвиняемите ще бъдат осъдени. След 4 години обаче - през май 1968 г., обвиненията са свалени.
Снимка: "Книгомания"
Редом с аплодисментите за таланта на Георги Парцалев, се редят доносите за него. Той получава официален отказ за софийско жителство и сменя множество квартири в столицата. Негови колеги разказват, че актьорът е бил много тъжен човек, самотник. "Правеше много хубава комедия, но всъщност в живота беше трагик", казва Стоянка Мутафова в интервю за БНР през 1999 г. "Той беше един самотен и независим човек. Но неговата яркост, това, което правеше - всичко отвътре го правеше", казва покойният вече актьор Светослав Пеев в документалния филм за Парцалев "Досието на смеха" на режисьора Олег Ковачев.
"Винаги ме е привличал един герой, който олицетворява полета на човешкия дух. Един очарователен безумец е той, но твърде умен за своето време. Един мечтател за велики дела не е смешник. Обаче не живее и сам за себе си, а за хората", казва Георги Парцалев пред БНТ приживе.
Биографична справка
Снимка: Златен фонд на БНТ
Роден е в град Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.
Работил е в "Театъра на Трудовата повинност" през 1954 г., "Театъра на Строителните войски" през 1955 г. и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в "Любимец 13". Свързван с пътуващите в края на 50-те и през 60-те т.нар. "естрадно-сатирични" концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в "Привързаният балон" (1967), "Кит", "Петимата от Моби Дик" (1970), "С деца на море" (1972), "Сиромашко лято" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Два диоптъра далекогледство" (1976), "13-та годеница на принца" (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.
Не се жени и няма деца.
Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.
Още: Аристократът на сцената: Иконата на българското кино и театър, запомнен като синоним на класа
