България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Мара Белчева е една от най-значимите български поетеси и интелектуалки от края на XIX и началото на XX век. Запомнена с интимната си лирика, преводите си на европейски класици и силната си и сложна любовна връзка с големия ни поет Пенчо Славейков.
Ранни години и лична трагедия с министъра на Стамболов
Мара Иванова Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево. Завършва средното си образование в Търново, след което заминава за Виена, където през 1883-1885 г. следва във Висшия девически институт езици и литература, но е принудена да прекъсне обучението си и да се върне в България заради смъртта на баща си. Учителства в София и Русе, а през 1886 г. се омъжва за поета, политик и икономист Христо Белчев, който по-късно става министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов. Бракът им трае кратко, тъй като през 1891 г. Белчев е застрелян погрешка в центъра на София при покушение срещу Стамболов. Едва 23-годишната по това време Мара Белчева остава вдовица.
Придворна дама и преподавателка
След смъртта на съпруга си, Мара за кратко е придворна дама в двореца на княз Фердинанд I - по-точно на неговата майка принцеса Клементина, като освен това преподава български, френски, немски и английски език на децата на монарха. Заради красотата и интелекта си, тя е ухажвана в двора, включително от самия княз, който бил силно впечатлен от излъчването й. Мара обаче избира личната и творческа свобода и напуска службата в двора. През 1896 г. заминава отново за Виена, където следва филология.
По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра. След известен престой в Женева окончателно се посвещава на литературна, редакторска и преводаческа дейност в София.
Още: Аристократът на сцената: Иконата на българското кино и театър, запомнен като синоним на класа
Вярна спътница на Пенчо Славейков
През 1903 г. Мара се запознава с големия български поет Пенчо Славейков и това преобръща живота й. Макар да не се венчават, ги свързва изключително силна връзка и тя остава до него до смъртта му през 1912 г.
Източник: Instagram
Славейков помага на Мара Белчева да развие таланта си и я приобщава към кръга "Мисъл", първият литературен кръг в България, възникнал около едноименното списание, което се издава между 1892 и 1907 г. Нейният дом става редакция на "Мисъл", дори и след като списанието е спряно.
Любовта им среща неодобрението в дворцовите среди, тъй като връзката им е демонстративно свободна за обществените нрави по онова време - те нямат официален брак. Решението им да бъдат заедно и на двамата им струва скъпо: отпуснатата й пожизнена пенсия след смъртта на съпруга й й е отнета, а Славейков е уволнен от поста директор на Националната библиотека. Въпреки това Мара продава къщата си и инвестира всичките си средства, за да подкрепи кандидатурата на Славейков за Нобелова награда за литература.
Още: Човекът, който описа българската душа: Най-съкрушителните истини за нас са в неговата книга
Двамата пътуват из Европа, а след като Славейков заради влошеното си здраве си отива от този свят (той умира в Италия през 1912 г. и едва девет години по-късно костите му са пренесени в България), Мара е съкрушена от скръб. След кончината му тя се завръща в България, редактира негови произведения, организира сказки, на които чете негови и свои творби, и ходи на гроба му до смъртта си. Нейни са думите, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден, прекаран заедно, се е равнявал на цяла година любов.
Пенчо Славейков включва Мара като образ в някои свои произведения - например като Силва Мара (комбинация от името ѝ и родния ѝ град) в "Островът на блажените".
Творчество
Мара Белчева превежда "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше (1915), "Потъналата камбана" на Герхарт Хауптман (поставена като театрална пиеса през 1922) и др. От 1907 г. пише и публикува стихове, основно любовна лирика. Редактира "Избрани съчинения" на Пенчо Славейков (1923).
Именно връзката й със Славейков остава основното й вдъхновение в лириката й, като централните теми в него са любовта, духовната близост и вечните въпроси за човешкото съществуване.
Издава и биография на Пенчо Славейков през 1925 г. и работи като редактор на няколко литературни издания.
Още: Поетът, оставил едни от най-чистите и изящни стихове в българската лирика
Мара Белчева умира на 16 март 1937 г. в София. На нейно име е кръстена улица в столицата, а силуетът й е изобразен на банкнотата от 50 лева, емисия 2019 г.
