България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Апостол Карамитев е една от най-ярките и обичани фигури в историята на българското кино и театър. Остава завинаги в паметта на българите като емблема на романтичния, чаровен и интелигентен герой в българското изкуство.
Роден на 17 октомври 1923 в Бургас, той израства в семейство със силно чувство за култура и образование и от ранна възраст проявява артистичните си наклонности и интереса си към литературата и театъра. След като завършва италианска гимназия, той се премества в София, където се дипломира в Държавната театрална школа (по-късно ВИТИЗ, днес НАТФИЗ) в класа на проф. Боян Дановски.
Още: Българинът, за когото китайците написаха ода: Прославил страната ни на 3 континента
Благородство, сдържаност и стил
Още като студент прави впечатление с изключителната си сценична харизма, ясен говор и интелектуално присъствие.
Театрална кариера
Прави театрална кариера в Народния театър "Иван Вазов", където е сред водещите актьори, създавайки десетки запомнящи се роли. Оставя незабравимо впечатление със сценичния си стил - на благородство и вътрешна сдържаност, на силна емоционалност и дълбочина без излишен патос.
Част от образите, в които влиза, са на Ромео в "Ромео и Жулиета" на Уилям Шекспир, на Маркиз Поза в "Дон Карлос" на Шилер, на Глумов в "И най-мъдрият е малко прост" на Островски, играе в произведения на Ибсен, Оскар Уайлд, Пристли, Артър Милър, Съмърсет Моъм, Пушкин, Горки и др.
Още: Човекът, който описа българската душа: Най-съкрушителните истини за нас са в неговата книга
Кинозвезда
В българското кино Апостол Карамитев се превръща в истинска национална икона и е една от първите кинозвезди на България.
Най-известните му филми са "Любимец 13" (1958) – ролята, която го превръща в идол на поколения, "Специалист по всичко" (1962), "Бялата стая" (1968), "Рицар без броня" (1966), "Един снимачен ден" (1969), "Двама под небето" (1962) и др.
Налага нов тип мъжки герой в социалистическото кино – не груб и изтъкан от лозунги, а мислещ и човечен.
Въпреки че е истинска звезда у нас, той бива запомнен със скромността си и дистанцията от суетата.
Още: Титанът, който отвори вратите на българската музика към Европа
Преподавателска дейност
Апостол Карамитев преподава от 1969 г. до смъртта си актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ като е много обичан от студентите си. Възпитава ги на дисциплина, уважение към текста, моралната отговорност на актьора.
Личен живот
Женен е за актрисата Маргарита Дупаринова. Децата му Маргарита Карамитева и Момчил Карамитев поемат по стъпките му и се занимават с актьорство и режисура.
Болест и смърт
Апостол Карамитев заболява от рак на черния дроб и умира на 9 ноември 1973 г., само дни след 50-ия си рожден ден и в разгара на снимките на филма "Сватбите на Йоан Асен". Смъртта му е национален шок.
"Това просто, вълшебно нещо, което е животът..."
В последното си интервю-изповед, дадено през 1973 г., актьорът казва:
"Защото аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие. Това щастие е дадено на човека от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци и е предназначено за хора, предназначено е за човеци. Някога, преди много години, в моите бурни младини, аз имах чувството, че светът е създаден за мен, че светът се върти около мен и че светът съществува чрез мен. Петдесетте години, които изживях, многото погребения, на които присъствах, ме накараха да се убедя, че светът не съществува за мен, че аз не съм пъпът на Вселената и че светът не се върти около мен. Но това ме научи и на едно друго нещо: че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да го изживее. И може би, може би този живот няма да е сбъдновението, за което е мечтаел на младини, няма да е крилата мисъл, полет, а ще бъде, може би, само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре, може би животът няма да бъде шумолене, няма да бъде листа, няма да бъде плодове, а само тъкан, само клетка – но и това е живот, това е, може би, предназначението ни: това, което сме взели, да дадем, да върнем; това, което сме взели, от хората, да го върнем на хората...".
Още: Емблемата на българската музика: Най-изпълняваният български композитор в света
Апостол Карамитев получава редица отличия и награди - званието "Заслужил артист" през 1963 г., "Народен артист" през 1969 г., орден "Кирил и Методий" I степен през 1954 г., орден "НРБ" I степен през 1973 г., Димитровска награда II степен (колективна) за филма "Наша земя" през 1953 г.
Филмите му продължават да се излъчват и днес. А името му остава синоним на класа и стил.
