България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сирак Скитник е една от най-значимите и многостранни личности в българската култура от първата половина на XX век. Това е артистичният псевдоним на Панайот Тодоров Христов (1883–1943) — художник, поет, литературен и арт-критик, публицист и обществен деец.
Кратки биографични данни
Роден е на 22 октомври 1883 г. в Сливен (тогава в Източна Румелия). Завършва Богословското училище в София. През 1908 г. заминава за Санкт Петербург, където учи живопис в частното художествено училище на Леон Бакст — известен руски декоратор и съосновател на прочутата артистична група "Мир изкуства" ("Светът на изкуството"), чийто член става и българинът. В Петербург се среща с представители на руския модернизъм и символизма, което оказва трайно влияние върху творчеството му.
Още: Нежната поетеса и муза на Славейков: Коя е една от най-образованите българки след Освобождението
През 1912 г. се завръща в България и участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Награден е с Орден за храброст.
Снимка: YouTube/Българска Национална Телевизия БНТ
Творчество
Картини
Сирак Скитник е описван в историческите и културни източници като централна фигура на българския модернизъм между двете световни войни. Той е многопластов творец, работи с различни техники — масло, акварел, темперa, графика.
Рисува както пейзажи, така и натюрморти и авторски композиции, със символистични и модернистични елементи.
Творбите му са част от престижни колекции и често участват в изложби с други значими български художници.
Още: Аристократът на сцената: Иконата на българското кино и театър, запомнен като синоним на класа
Снимка: Facebook/Художествена галерия "Димитър Добрович"
Поезия и публицистика
Сирак Скитник започва да публикува стихове в литературни списания още преди да замине за Санкт Петербург. От Русия продължава да изпраща литературно-художествени писма до списание "Демократически преглед".
След завръщането си в България от 1922 г. е съредактор на списание "Златорог". Пише и в изданията "Българан", "Слънце", "Наш живот", "Наблюдател". Известен е с арт-колонките си в периодичния печат (напр. във в. "Слово"), където анализира изложби, театрални постановки и нови течения в изкуството.
Драматург и артистичен секретар е в Народния театър в София (1923 – 1924), където поставя пиесата на Морис Метерлинк "Мона Вана" и изработва проектите на декори към нея.
Още: Човекът, който описа българската душа: Най-съкрушителните истини за нас са в неговата книга
Обществена дейност
Сирак Скитник работи и като учител, а също така като библиотекар в Министерството на просвещението, председател е на дружество "Родно изкуство" и първи председател на Съюза на дружествата на художниците - организация, която по-късно прераства в Съюза на българските художници.
На 25 януари 1935 г. цар Борис III издава указ, с който се одържавява Радио "София", което по-късно става Българско национално радио (БНР). На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема поста директор на радиото и остава на него осем години до смъртта си на 5 март 1943 г.
Под негово ръководство радиото се утвърждава не само като източник на новини, но и като културен институт, с музика, образователни и художествени програми. Именно по негово време са въведени музикални състави, които са предшественици на Оркестъра на БНР и други големи радио ансамбли.
Още: Емблемата на българската музика: Най-изпълняваният български композитор в света
Наследство и признание
На негово име БНР ежегодно връчва награди за значителни постижения в журналистиката, радиопредавания и принос към общественото радио.
